За достойнствата на Девата

Скъпи мой читателю, днес получих първото пролетно вдъхновение да напиша на един дъх настоящата статия, след като един кавалер направи един красив жест към мен тази сутрин и това зарадва сърцето ми…Благодаря на моя вдъхновител, а съм сигурна, че вие ще му благодарите по-късно. Това, което споделям, е много лично, но е истински изстрадано и преживяно.

За достойнствата на Девата ще говоря от гледна точка на една жена на красивата възраст от навършени 42 Земни години. Това съм аз и това, че моята зодия е дева и имам асцендент дева, както и в името ми е кодирана думата ПонДЕВА, а също така живея в древния град ПулпуДЕВА или Храма на Девата. Разбира се всичко това не е случайно и сега ще ви разкрия част от мъдростта на Девата в мен, след като изучавам от няколко години задълбочено Свещената съпружеска връзка между мъжа и жената в няколко прекрасни семейства, в които цари радост, мир и блаженство.

Да, съществуват такива семейства и макар, че се срещат по-рядко днес, те са извор на моето вдъхновение да напиша една от настоящите книги за Свещената връзка между мъжа и жената.

На първо място искам да споделя, че преди известно време, проучвайки едни стари руски църковни писания по повод курса по Богословие, който посещавам в Духовната семинария в Пловдив, открих, че Господ е създал не само Човека по свой образ и подобие, а е създал и неговата спътница, Нему подобна – Девата. В руската църковна литература често се обръщат към човеците и девите. Докато в нашата църковна литература няма да намерите писания за Девите. Те са безследно изчезнали. При нас съществува само човекът, а девата липсва като любимо творение на Господ, каквото е и човекът.

Това разбира се не е случайно. Според историческите извори, Византийското духовенство и пагубното гръцко духовно владичество, докато сме били 5 века под османско робство, грижливо са се погрижили в българското православно християнство да не се говори за Девата като творение на Господ, равнопоставено на Човека.

Това беше само въведение към темата. Сега ще продължа по същество.

Уроците за Девата са много в моя живот. На първо място, след като навърших 33 години и тръгнах по моя Духовен път, трябваше да се преборя с недостатъците на моята природа като дева, а именно прекалената критичност, самокритичност, педантичност, взиране в детайлите, прекалена аналитичност и работа с ума, прекалена загриженост и отдаденост.

Това са хубави качества, но при мен стигаха своята крайност… След големи разочарования в отношенията с близките ми хора, с категорична решителност пожелах да се променя. Промяната започна като започнах да посещавам руската църква в Розенхайм и дадох няколко обета за въздържание пред Господ.

Първият беше да спра да се храня с месо. Втория обет дадох за целомъдрие 3 години. Третия обет дадох да не боядисвам никога повече косата си и да не лакирам ноктите си 5 години. Всички обети бяха изпълнени. Моята просба пред Господ, моето желание беше да преоткрия себе си, за какво съм родена, какво е онова нещо, което истински ще радва сърцето ми и ще ме удоволетворява.

Исках да открия моето житейско предназначение. Пожелах си да науча най-важното за пълноценните взимоотношения между мъжа и жената.

Всичко това ми се даде на яве и се изсипа изобилие от опитности и мъдри заключения, поуки и динамика от осъзнавания, които с радост ще предам на вас.

Днес избрах темата за достойнствата на Девата,

а именно истинската Дева – жена, която е осъзната и мъдра, чиста и непорочна в мисли, чувства, намерения и действия. Истинска Дева е тази, която пази на първо място честта си и честта на рода си и на второ място цени своите добродетели. Тази, която е надмогнала своите нисши страсти и знае, че има голяма измама в това всеобщо прието обществено мнение, че редовният секс носи здраве и щастие.

За нея здраве и щастие носят целомъдрието, чистотата и невинността, които мъжът вижда и цени в нея и които го вдъхновяват да твори. Това я прави достойна за дълбоко уважение от мъжете, които неусетно се превръщат в кавалери, защото са усетили нейното животворно обаяние, магнетизъм и чистосърдечност.

След тригодишния обет за целомъдрие Господ изпрати в живота ми един прекрасен мъж българин – отличен кавалер. Той дойде от Цюрих да живее при мен в Розенхайм. Беше зодия Водолей, един от най-блестящите музикални таланти на планетата, който ме боготвореше като жена – дева и с който се чувствах истинска принцеса…

Той ми показа най-красивите места в Швейцария, Австрия и Бавария и пожелахме да се венчаем в руската църква в Женева. Вътрешният ми глас ми подсказа, да не бързаме и да изчакаме една година. Това не беше случайно, защото една година по-късно трябваше да избирам между това да го последвам в Цюрих и да живеем там или да остана в Розенхайм. Истината е, колкото и странно да ви прозвучи, че Швейцария не беше моето място…, чувствах особена скованост всеки път, когато имах престой там и живота там беше много стерилен за мен, а природата прекалено култивирана…Швейцария е под знака на зодия Дева, а при мен тази енергия на подреденост, пресметната точност, култивираност ми идваше в повече…Решението не беше лесно, но беше съдбовно.

Моята осъзнатост и чувствителност ми подсказваха ясно, че няма да бъда напълно щастлива там и че по-скоро бих се върнала да живея в България, отколкото да живея в изкуствената Швейцария. По тези възгеди се различавахме с моя любим мъж тогава. Той не искаше и да чуе за връщане в България. Освен това той обичаше светския начин на живот и да бъде в поТока на хай лайфа…, аз харесвам дивата природа, и ме влече по-различно устроен начин на живот… И така още едно съдбовно събитие, за което няма да споменавам тук, ми помогна да взема окончателно решение … и се наложи да се разделим. Той се върна в Цюрих. Три месеца не можехме да преодолеем тази раздяла, но постепенно я приехме, дадохме си благословия един на друг и всеки си пое по своя път.

Тогава дадох за втори път обет за целомъдрие 3 години и се посветих на работата си, като Ментор-майстор лечител и преподавател в Академия за душата и изследовател на великите Духовни български  школи.

Тук искам да споделя безценния опит, който натрупах през тези два Девически периода в моя живот.

Истината е, че се чувствах прекрасно, защото обожатели не липсваха никак в обкръжението ми. Но те бяха запознати с моето положение и изразяваха голямо уважение към мен. Често някои от тях ми целуваха ръка, а други не смееха да ме докоснат. Това харесваше на Девата в мен, защото имаше Чистота и непринуденост в отношенията между Девата и Човека – висшата ни природа на проявление тук на земята.

Искам да ви споделя, мили дами, че няма нищо по-мощно лечебно и преобразяващо от това да дадете обет за целомъдрие и съзнателно да го спазвате 6 месеца или една година. Това важи най-вече за тези от вас, които нямат постоянен партньор в живота.

Всяка от вас сама да си усети и реши с каква продължителност да го направи и каква е просбата, молението от Господ, с което ще бъде зарадвано сърцето й. Но това също е времето на почивка и покой на нашата Женска същност и време за възстановяване от травми и разочароания. Времето за повишаване на честотите на трептене на нашата женска същност – време за пречистване от всяка сквернота, болка, мъка и страдание.

Най-хубавото е, че жената не само се разхубавява, но и нейният магнетизъм значително се повишава

и тя привлича вниманието на мъже с по-чиста мъжка същност, т.е мъже с добродетелни характери.

Важното е този процес на Девическо ЦелоМъдрие да бъде осъзнат и желан, защото на сила хубост не става!

Като едно светлинно Заключение и красив завършек на моята първа статия за Девата, ще ви споделя, че тази зима преживях едно голямо двойно любовно разочароване… и отново дадох обет за целомъдрие. Това са кармични уроци точно с тези души, които се появяват на пътя ми и те трябва да се изчистят и отработят правилно. Затова и процесите не са леки.

Мога да кажа съвсем искрено, че винаги съм следвала сърцето си в любовта и благодаря на тези мъже, към които съм изпитвала прекрасни чувства, за опита, който натрупах и уроците, които научих.

Какво обаче се случва, когато в обкръжението на една жена се появят няколко галантни кавалера,

всеки от тях притежаващ прекрасни дарби, достойнства и качества???

Много неща могат да се случат разбира се, но какво би направила истинската Дева?

Тя би се обърнала за помощ и съвет към Господ, защото е вярваща и праведна душа.

Ето защо в моето положение намерих най-доброто решение и отскоро започнах да чета една прекрасна молитва на Светите Отци от Православието. Това е молитвата за задомяване, която ще ви споделя днес, като един Светлинен подарък и могъщ помощник за всички самотни сърца.

Откакто започнах да чета молитвата, започнаха да се появяват прекрасни мъже в моето обкръжение, които ме радват с уникални жестове на внимание, без да искат нищо в замяна. Те се радват на всяка минута от моето присъствие и това е вълнуващо за Девата в мен. Знам, че най-подходящият ще се открои и ще прояви сърдечна загриженост и топлота и душите ни ще се познаят, защото Ангел Господен ще ни свърже с благословия за щастлив съпружески живот.

Искам да ви кажа, мили дами, колко сме нужни на мъжете днес именно в тази чиста и свята роля на

Девата – осъзнатата и мъдра жена, която цени своите достойнства и добродетели.

Девата-светла вдъхновителка и нежна муза

Колко деликатна красота има в този процес и колко много израстнах аз самата след множество житейски и кармични уроци за любовта, а именно да ценя и обичам себе си, не толкова моята външна красота, а моята чистота и непорочност повече от всичко на света.

Защото Девата е божественото проявление на жената и ние жените трябва да се стремим към чистотата на Богородица.

Човекът е божествената проява на мъжа и той трябва да се стреми към чистотата на мисли, чувства и намерения към ближния Човек и ближната Дева, като тези на Исус Христос. 

Дамата е едно истинско проявление на Девата в обществото, а Кавалерът е едно истинско проявление на Човека в обществото.

Колко прекрасно би било да общуваме с повече Човеци и Деви

и да се стремим да бъдем истински Дами и Кавалери. Нали?

Като един Светлинен завършек на моето Първо пролетно вдъхновение

споделям стихотворението, написано от един Кавалер, който ме изненада с имейл рано тази сутрин:

Забравяме за бизнес и компютри
и срещаме се, Ани, утре – 
във единадесет без половина.
И ти си ми достатъчна причина

да не отида в Кричим, за където
запътило се бе момчето
у мен, ала мъжът, от теб поканен
реши на “Церетелев” да остане.

Той моли не на “ви” да му говориш,
ако решила си да му отвориш
врата или сърце за нещо,
което ще обсъждате на среща.

И ето – тази дума тема беше
на мейла ти горещ и днешен.
А аз – да ти припомня – аз съм този,
когото ще познаеш как? По рози!

Автор: Георги Гигов

Благодаря от сърце за радостта, която ми предаде от твоята душа към моята душа чрез майсторски използваното слово!

Благодаря от сърце на всички истински мъже – Човеци в моя живот, които с достойно мъжко поведение и кавалерски обноски спечелиха дълбокото ми уважение и приятелство!

Но за най-подходящия жених за мен се обръщам отново към най-мъдрия и всеблаг Дядо Боже!

Споделям с Вас един Светлинен подарък и могъщ помощник за всички самотни сърца:

Молитва за задомяване – ВСТЪПВАНЕ В ЩАСТЛИВ СЪПРУЖЕСКИ ЖИВОТ

която човек може да чете за себе си:

Щастливи в любовта