Авторска статия, Вдъхновения
Мостът на волята
юли
Разхождахме се двамата с Том в приятното време по брега на река Марица. Денят беше вълнуващ и ни поднесе множество интензивни преживявания след еднодневен семинар в Резиденцията в Стария град. Групата беше от забележителни хора с различни професии, една зъболекарка, един IT специалист, един маркетолог, една писателка и един инженер. Като водещ лектор бях дала всичко от себе си и бях много доволна от резултата.
Том също взе участие в това събитие и беше развълнуван по време на разходката от преживяното. Минахме покрай един бетонен мост в основата, на който имаше момчета и момичета, които викаха и вдигаха доста шум. Том предложи да слезем до реката и да минем под моста. Аз му отговорих, че предпочитам да не минаваме от там и че душата ми не го иска. Бях доста изтущена след дългия ден и шумът ме отблъскваше. Том настоя, като ми каза да му се доверя и ми протегна ръка. Аз се разколебах за секунда, но в лседващия момент хванах ръката му и тръгнах след него.
Той ме поведе надолу по стълбите и след около 200 метра бяхме под моста,
където се носеше невъобразим шум от младежите над главите ни. Почувствах се много зле. Това ме ужаси, но още повече ме натовари разговорът, който поведе Том…Казах му, че всичко това ми е пряко силите и не желая да водим този разговор и съжалявам, че го послушах да мина под моста, защото това ми е създало допълнително напрежение.
Той се засегна. Аз се възмутих, че той не само не усеща от какво имам нужда аз, но и думите ми не стигат до него. Продължихме да вървим. Преминахме главната пешеходна улица на Пловдив и стигнахме до градската градина. Седнахме на една пейка и неприятния разговор продължи. Аз осъзнах, как съм позволила в онази съдбовна секунда на колебание да се съглася с нещо, което душата ми не го искаше.
Отдавна не бях изпитвала подобна опитност…, но в следващия момент получих просветление. Това се случваше, за да помогнe на Том да види цялата ситуация от страни и да осъзнае как работи една увреждаща поведенческа програма на властния и авторитарен мъж, който използва харизмата си, за да получи това, което иска. Аз също видях отстрани програмата в мен да съм склонна да отстъпвам, за да има “мир и любов”, както казваше баба ми. Но цената беше едно неприятно и силно главоболие.
Това явление, което преживях се нарича “доброволно” пречупване на волята.
То е опасно, когато на среща стои един младеж или девойка, мъж или жена, харизматичен, настоятелен и уверен в себе си, но нямащ представа какви ще са последствията от това преживяване.
Развръзката на тази интересна ситуация беше изумителна.
След като успях да го накарам да види себе си от страни, той усети колко зле ми е подействала разхотката. Том проумя какво е направил и ми се извини. Тогава деликатно му заявих, че ако иска да компенсира неудобството от неприятното преживяване, може да ме покани на вечеря. Той ме покани и аз приех.
Отидохме в един от най-добрите ресторанти в града
и останахме доволни от кулинарните вълшебства, които ни поднесоха там. Горчилката в душата ми от липсата на съпричасност и милост от страна на Том беше заличена от галантното извинение, превъзходната вечеря и приятния разговор, който имахме. Урокът беше емблематичен и за двамата.
Ден като този се помни цял живот.
Изводът е, че в нас съществува Мост на волята
и той може да бъде здрав и устойчив от камък, може да бъде въжен – гъвкав, но може и да се пречупи под натиск. Иронично сложих думата “доброволно”, защото зад нея стои огроманата отговорност на това в коя посока ще поемем. Тази отговорност лежи в ръцете на човека, на когото сме се доверили, но и на нас самите, когато Душата нашепва вярната посока. Това означава да придобием една по-дълбока осъзнатост във взимането на решения.
Когато чуваме ясно гласа на Душата – интуицията, шестото чувство, но не отстояваме до край това, което иска тя – в случая спокойствие, тишина, съзерцание, отмора, тогава се обричаме на страдание. Този случай е един ярък пример за “доброволно” пречупване на моста на волята. Когато човек няма пълноценна връзка с Душата си и не се доверява на интуицията си е обречен на големи страдания. Слънчевите обреди в Академията са прекрасен начин за възстановяване на здравата връзка със себе си. Можете да научите повче тук.
В случая, когато човекът отсреща не изпитва емпатия – съчувствие и настоятелно желае да бъде изпълнена неговата воля, тогава нещата могат да станат трагични. Изключително е важно да се свързваме по между си на ниво Душа-Душа, но това означава да са капитулирали ЕГО програмите. От друга страна, ако не се беше стигнало до този сблъсък, нямаше да се стигне и до по-дълбокото осъзнаване на ЕГО програмите и до тяхното капитулиране. В този случай ползата за двата беше голяма.
Съдбата ми поднесе още едно предизвикателство.
Този път пред мен стоеше мъж със сериозен авторитет в работата си. Експерт и преподавател в престижен университет. Шестото ми чувство ясно ми подсказваше успешния път на стратегията, която бе необходимо да се приложи спешно за моята фирма. Той обаче наложи мнение, че стратегията трябва да е дългосрочна и прецизирана под неговата призма.
Аз му се доверих, въпреки, че Душата ми казваше друго.
Той беше с властен, авторитарен характер и много убедителен. Последвах го. Резултатът след 3 месеца беше плачевен. Той го отчете като печелившо явление и ми каза, че трябвало да продължа да следвам неговия ръкурс, за да имам успех. Как, попитах аз, когато по средата на пътя фирмата фалира?!? Как да го обясниш на експерт, за който емпатията е непостижима величина, умът има ръководна роля в работата му, а ЕГОТО е драматично и свръхчувствително? Той все още няма духовната сила в себе си да види ситуацията от страни и да признае погрешката в авторитарния си стил. ЕГО-програмите държат щита на Експерта-професионалист и пречат на Душата да се развива.
Горчив урок, който ми донесе и много големи ДАРОВЕ в живота.
Тази опитност ме направи по-силна, по-мъдра и по-уверена в себе си. Научих, че няма нищо по- ценно от това да слушам гласа на Душата си и да калявам Моста на волята с твърдост и категоричност, от които зависи живота ми. Това ми даде стимул да направя нова фирма, още по-успешна от предишната.
Като едно творческо заключение ще добавя една забавна история
с един много симпатичен млад господин, с който пътувахме към един концерт в София. Той извади едно пакетче с кашу и започна да си хапва апетитно. Покани ме настоятелно да си взема. Аз категорично отказах.
След 3-я път, в който той така настоятелно ме покани и твърдеше, че кашуто е много вкусно, аз си взех една ядка и незабележимо я скрих в джоба си. Той хапна последните ядки с привидна наслада.
След концерта сподели с мен, че има болки в стомаха и че ядките били развалени и е по-добре, че не съм си взела от тях. В този момент извадих ядката от джоба си и му я показах. Споделих, че моето шесто чувство не ме е излъгало, че ядките не са били в най-добро състояние. Аз харесвам кашуто и в друга ситуация бих си похапнала също.
Моето професионално мнение и за тримата мъже е, че те самите са били жертва на по-властни и авторитарни мъже , склонни да се сърдят и да бъдат сприхави при противопоставяне (баща, брат, приятел, шеф). За съжаление този модел на поведение е унаследен от нашите герои и това е така защото властните, настоятелни и сприхави мъже са приети като успешни Авторитети на подсъзнателно ниво. Това е ЕГО-програма за постигане на “Успешно сътрудничество” с натиск докато другият се съгласи да се покори. Задоволството от постижението е сладка награда и символ за успех.
Тези увреждащи програми ще рухнат мигновено, ако човек осъзнае, че Душата е съвършена Божия искра и Волята на човека, винаги трябва да се уважава и да се взима под внимание, като РАВНОПОСТАВЕНА на твоята собствена Воля. Уважението, а не възможността за злоупотреба с пречупване на волята трябва да бъде водещо усещане в отношенията, за да се изгради дълготрайно и успешно сътрудночество.
Това са драги ми читателю три емблематични случая за Моста на волята в моя живот. Ти можеш да си направиш сам равносметка, кога и как е необходимо да калиш твоя Мост на Волята. Важно е да знаеш, че всеки провал можеш да превърнеш в стъпало към успеха, стига да вярваш в себе си и да се довериш на Вселената.
Запомни, че ти си единствения Господар на твоя живот
и Волята ти гарантира Свобода на избора да вървиш по своя собствен път, независимо дали ще го вървиш сам, с придружител или в група, важното е да държиш вярната посока и тогава няма съмнение, че ще грееш и ще светиш като Слънце по пътя на Вечността.
С любов и уважение:
