Дървото на промяната

8 – ми април 2020 година – пълнолуние. Рожденниият ден на баба ми, на която нося и трите имена и която ми предаде знанието за старата българска вяра, старото българско лечебно изкуство и билколечението.

Станах в 5 часа сутринта с благодарнност в сърцето. Направих си чай от местни билки и си взех душ. Прочетох молитвата Сините лъчи на светлината и направих упражнението „Пеперуда”. След това започнах подготовка за интервюто. В 9.00 ч. бях готова и се включих онлайн. Вълнувах се. Исках да споделя толкова много неща, които напираха отвътре. Но усещах и болката от внезапната загуба на моя любим брат…Дали ще се справя?

Интервюто беше дълго и доста интересно. По време на разговора се появиха и нови ценни прозрения, но след това се почуствах изтощена….Отидох да напазарувам и направих обяд за мен и сина ми. Седнахме на масата да обядваме. Докато казвах молитвата отново усетих присъствието му…Брат ми беше до мен. Стана ми едно топло и хубаво на душата. Той не искаше да страдам. Искаше да бъда силна и да продължа напред.

Имах няколко интересни телефонни разговора и след това четох известно време от една мъдра книга, събрала част от познанието на атцеките…заспах неусетно. Имах много дълбок сън около 1 час. Когато се събудих знаех, че по залез слънце трябва да се разходя навън.

Облякох спортни дрехи. и тръгнах към тенис – кортовете. Гората беше близо до тях. Наслаждавах се на разходката, като не мислех за нищо, а просто усещах с цялото си същество песента на пробуждащата се природа.

Пожелах си да намеря едно прекрасно дърво на Промяната и то да ми позволи да му предам цялата си мъка, стаена в мен от загубата на брат ми…

Вървях по пътя и се наслаждавах на красотата, която ме заобикаляше и в един момент съзрях едно особено дърво с огромна корона, обсипана със снежнобели цветчета. Беше доста високо и ствола му беше наклонен на юг, така че северната му страна бе покрита с мъхест килим. Този причудлив зелен килим върху полегатия ствол на дървото, ме призова да легна върху него и цялото ми тяло се отпусна…Шептейки го помолих то да поеме мъката ми…

Като огромен бент, който се пропука мигновено, аз се разридах неудържимо и оставих цялата болка и мъка да излезнат от мен…Нямам представа колко дълго съм лежала така, но в един момент ми просветна, усетих освобождаване и лекота и ми се прииска да вържа мартеницата, която по необясними причини не вързах на някое цъфнало дърво по Първа Пролет в България.

Видях най-ниското цъфнало клонче. Отидох и застанах точно под него и направих опит с подскоци да го хвана, но не успях. В същото време ми беше „подсказано” да се огледам и да намеря един счупен клон. На 2 м. от мен лежеше в тревата един достатъчно здрав и дълъг клон. Взех го и с негова помощ придърпах клончето отрупано с цветове и завързах внимателно мартеницата. Изпитах голяма радост и благодарност и си пожелах по-добър и осъзнат живот, изпълнен с Божията благодат. В този момент близо до мен се появи един мъж-германец, който спортуваше, усмихна ми се лъчезарно и ме поздрави приятелски. Този поздрав приех за добра поличба. Тръгвайки обратно по пътя, чух две момчета да се смеят и да пеят. Това беше малко необичайно, но ми стана много приятно.

Сега знам, че мога да продължа напред, без миналото да ми пречи и съм безкрайно благодарна на Духовния свят, че ме направляват и водят по моя път на Духовно просветление.

Споделени мисли за статията във Фейсбук страницата:

https://www.facebook.com/AniPonDevaAcademy

Vera Yaneff: Възхищавам се на силата ви Ани!!!
Бъдете благословена!❤️

Vili Angelova: Благодаря, че споделихте за Чудото ,което се е случило с Вас!

Мария Бахлова: Едно прекрасно вдъхновение……Бъдете БЛАГОСЛОВЕНА….

Софка Николова: Поздравления, Бог да ви благослови АМИН !

Nadka Ivanova: …и си пожелах по добър и осъзнат живот, изпълнен с Божията БлагоДат. Благодаря!