Пазарджик отново възкръсна от пепелта!

Ще ви разкажа една вдъхновяваща история за това как една българка се превърна в “бяла лястовица” за обезверените пазарджиклии през пролетта на 2008 година. Една чудна история за страданието на една майка и за нейния пробуден Възрожденски Дух, който се превърна в “бяла лястовица” и донесе много радост и възвърна вярата на хората в доброто и светлината. Тази история е свързана с причината за моето заминаване за Германия през 2008 година, но остави след себе си дълготрайна Светла и красива ВЪЗРОЖДЕНСКА следа в град Пазарджик.

През 2007 година моят син беше на 2 години и ходеше на детска ясла “Калина малина” – най-хубавата, образцова детска градина в цяла южна България. Той се учеше да говори и до пролетта на 2008 г. вече знаеше над 20 песнички, които пееше постоянно. След моя опит с детските градини в Германия, за мен детска градна “Калина Малина” остана висш еталон за отглеждане и възпитание на децата – мечта за всяка българска майка.

Калоян страдаше от астматични пристъпи, които се появиха след поставянето на една от ваксините, когато беше бебе на 2 месеца. Той беше дете със силен Дух, защото много пъти съм го виждала, как въпреки тежкия пристъп от неспирна кашлица, той пееше с пълен глас, сякаш искаше да прогони кашлицата с песента и с доброто си настроение. Тя отстъпваше за малко и отново го връхлиташе.

На моя 27-ми рожден ден, който беше най-тъжният в живота ми, ни приеха по спешност в детското отделение на Болницата в град Пазарджик, където лежахме 10 дни. Калоян имаше денонощни пристъпи и не се повлияваше от никакъв антибиотик. Бяха изпробвани поне 5 различни антибиотика до момента, а той беше на 1 година и 9 месеца. На 5-тия ден от престоя ни лекарите му дадоха кортизон за възрастни с една ужасна помпа и разбрах, че много бързо трябва да напуснем болницата и да намеря друго решение. Бях не само ужасена, но и безкрайно много страдах, заради моя син и липсата на истинско лечение. След всичко преживяно, двамата с баща му решихме да заминем за Германия и да открием добър лекар и адекватно лечение за сина ни. Баща му замина февруари 2008 г., а ние с Калоян го последвахме след 7 месеца.

За щастие в началото на февруари открих една прекрасна лекарка д-р Комсийска, специалист по хомеопатия в Пазарджик, и започнахме лечение с малките бели глобули на Боарон. Там се изискваше голяма воля и вяра на майката, докато започнаха да действат и да има ефект на облекчение.

След голямо прекъсване, Калоян се върна в детската ясла и тъкмо се поуспокои, когато една сутрин вятърът навън беше силен и докато го заведа в яслата, той се закашля от прахоляка и мръсотията, които се носеха във въздуха. Беше страшна гледка. След като оставих Калоян, с няколко майки седнахме да пием чай в близкото кафене и те споделиха, че много деца в градината страдат от астматични пристъпи. Там повдигнах въпроса, дали искат да направим една петиция и да изразим гражданската си позиция като майки и да настояваме за почистване и облагородяване на квартал Устрем. Те откликнаха първоначално, хареса им идеята тази мръсотия от градинките в квартала да не се носи повече във въздуха и да разболява децата и хората. Но когато 2 дни по-късно се опитах да ги приобщя към моята идея, те не се отзоваха. Беше необходимо да действам сама.

Седнах и написах писмо “Гражданска позиция” до Кмета на град Пазарджик. Направих снимков материал, който беше покъртителен. Докато Калоян беше на ясла, аз събрах около 200 подписа в квартал Устрем и квартал Запад за около 3 дни. Наближаваше 3-ти март и в мен се появи вдъхновение да се срещна с Кмета веднага след Националния празник. Въпросът обаче, как да получа приемен час при него, беше голям проблем. Той имаше приемно време с граждани само в понеделник от 7.00 до 8.00 ч. сутринта, което беше непосилно за мен, защото нямаше на кого да оставя сина ми. Знаех, че има начин да се срещна с кмета, вярвах го, но в същото време не познавах никой, който да може да ми помогне.

На 3-ти март ми хрумна идея да създам Клуб на Екоактивистите в Пазарджик и да се представя като Председател на клуба. Създадох начален проект с прикрепен снимков материал. Направих си поща в абв и написах едно писмо до секретарката на кмета, че желая да се организира среща по повод изразяване на Гражданска позиция, която е подкрепена с петиция.

На 4-ти март сутринта получих отговор и покана за среща на същия ден в 14 часа. Аз бях много изненадана от светкавичната покана и безкрайно радостна, че се справих и с тази задача сама. Подготвих се и развълнувана се отправих за срещата в Кметството.

Проектът, който създадох, носеше името “Да се освободим от боклуците – ЗА ЩАСТЛИВОТО ДЕТСТВО НА НАШИТЕ ДЕЦА“ и бе внесен за разглеждане лично от мен на 4-ти март 2008 г. при кмета на община Пазарджик г–н Тодор Попов. След приятелско посрещане в неговия кабинет, все едно се познаваме от детство, той се обърна към мен с думите „А Вие от къде сте?“. Аз отговорих „От Копривщица.“, и той възкликна „И Вие дойдохте тук от Копривщица, за да направите това?!?“ и ме прегърна от вълнение….

Той каза, че до момента това е първата внесена Гражданска позиция/петиция за чистотата на града и че са имали нужда от гражданска активност : ), дори и на един човек, представляващ над 200 скептично настроени пазарджиклии….Взехме решение да организираме среща на гражданите в квартала с кмета на 7 март, петък в 17ч. Секретарката пое ангажимента да се покани местната телевизия и вестници, както и представители на институциите, посочени в официалното писмо с Гражданската позиция.

Срещата се състоя на детската площадка от снимките по-долу и дойдоха около 10 човека от квартала, въпреки че бях уведомила поне 100-ина пазарджиклии. Дадохме интервю на място за местната телевизия, като аз представлявах екоактивистите на квартал “Устрем”. По време на срещата имаше още около 30-40 човека по балконите, за да гледат отгоре какво се случва. Истината беше такава: един човек от тези по балконите ми каза, че от 20 години кракът на нито един кмет не е стъпвал в този краен и мизерен квартал и хората не са вярвали, че г-н Тодор Попов ще бъде изключение.

 

      

 

Така започна ПРЕОБРАЗЯВАНЕТО на квартал Устрем, а по-късно и на целия град Пазарджик. Това са снимки от ПРЕДИ и СЛЕД, които са направени в рамките на 1 месец. Една година по-късно се върнахме от Германия за 24-ти май и бях удивена от промените, които бяха настъпили в целия град. Бабите от квартала ме прегръщаха със сълзи на очи и ми казваха “Ех, чедо, защо добрите и дейни хора като теб заминават за чужбина?”.

ПАЗАРДЖИК ОТНОВО ВЪЗКРЪСНА ОТ ПЕПЕЛТА !

 

    Пазарджик

 

 

Организирах петиция, в която взеха участие над 200 души, като над 90 % от тях бяха обезверени и ми казваха, че си губя времето. Дори често ми казваха, че „Една Птичка ПРОЛЕТ не прави“, на което аз само се усмихвах и вярвах, че ще има резултат, ако доведа нещата до край.

Днес същите тези хора са със сълзи на очите от вълнение и благодарност, когато ме срещат и те сами продължават ДЕЛОТО, като поддържат създаденото до момента, както и чистотата и реда с Любов.

Моето вдъхновение беше тогава моето прекрасно ДЕТЕ, което по онова време страдаше от астматични пристъпи, както и всички онези ДЕЦА, които страдаха от подобни проблеми в този квартал, а те бяха доста!

Това е официалното писмо, под което имаше символично 130 подписа, колкото беше и годишнината от освобождението на България от турско робство. Подписите в действителната петиция бяха над 200, лично събрани от мен от посочените 3 квартала.

“До Г-н Кмета на гр. Пазарджик

Г Р А Ж Д А Н С К А  П О З И Ц И Я

ОТ Жителите на кварталите “Устрем”, “Запад” и “Стадиона”, гр. Пазарджик

Уважаеми Г-н Попов!

С настоящето писмо и прикрепения снимков материал бихме искали да Ви запознаем с ПОТРЕСАВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ на детските площадки и зелените площи на междублоковите пространства в кварталите “Устрем”, “Запад” и “Стадиона”. В предизборната си кампания Вие обещахте да се вземат сериозни мерки за почистване и облагородяване на междублоковите пространства. Освен това, една година след влизането на България в Европейския съюз, е недопустимо в “Европейски град”, какъвто е Пазарджик, да съществуват подобни парадокси по отношение на чистотата и опазването на обществения ред.

Потресаващо е жителите, още повече децата, на един Европейски град, да живеят в подобни (вижте снимките), меко казано, НЕЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ. Тревните площи са превърнати в СМЕТИЩА, детски площадки на практика не съществуват, освен РУИНИ от детски катерушки и пързалки, тънещи в прах и мръсотия.

Добросъвестни жители на кварталите многократно са почиствали зелените площи и детски площадки, но ефектът е бил КРАТКОТРАЕН. Ето защо настояваме да вземете спешни мерки и да създадете наредба, ако няма такава, с която да регламентирате обществения ред и да се въведе СТРОГ КОНТРОЛ, в това число предписания и санкции, по отношение на почистването и поддържането на чистотата на междублоковите пространства.

Също така на снимките ясно се вижда, че няма никакви условия за безопасна игра на децата и към момента децата играят на опасни и вредни за здравето “детски площадки”, които са заринати с БОКЛУК.

Г-н Попов, НАСТОЯТЕЛНО МОЛИМ да се вземат Незабавни мерки под формата на Еко кампания за почистване на междублоковите пространства в нашите квартали. Също така Спешно да се вземат мерки за почистване и облагородяване на детските площадки, да се създадат нормални условия за игри, за да могат нашите деца да растат ЗДРАВИ и да имат едно ПЪЛНОЦЕННО ДЕТСТВО в един чист Европейски град, какъвто ни се иска да бъде Пазарджик, убедени сме, както на Вас, така и на всички жители на гореизброените квартали и град Пазарджик.

Копие от това писмо ще бъде изпратено респективно на Държавна агенция за закрила на детето, Регионален център по здравеопазване гр. Пазарджик, Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Пазарджик, местните кабелни телевизии КабелСат и БулсатКом. Ние Ви вярваме!

Гр. Пазарджик, 3 март 2008 г.

С УВАЖЕНИЕ: Ани Пондева – Председател на клуба на ” ЕкоАктивистите”

и долуподписаните жителите на кварталите “Устрем”, “Запад” и “Стадиона”

Клубът на ЕкоAктивистите се състоеше от ЕДИН човек, Председателя…. : )

Аз обичам България и знам, че във всеки истински родолюбив Българин живее онази неизменна черта да променя с размах НАСТОЯЩЕТО, когато ВЯРВА в Силата, вярва в Бог и в Божествения план!

Нека повече българи да ПОВЯРВАТ, че можем да създадем всички заедно една нова ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, за да бъдат и промените по-дълбоки и трайни!

Заслужава си да се борим за мечтите си и ЗА ЩАСТЛИВОТО ДЕТСТВО НА НАШИТЕ ДЕЦА! Те са Върхът на нашата човешка Еволюция, НАЙ-ВЪЗВИШЕНАТА ЧАСТ ОТ НАШЕТО АЗ! Ето защо след 14 години и богатия опит, който натрупах в чужбина, създадох една Светлинна Фондация с една ясна цел – създаване на нова, по-добра ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ за нашите деца на РОДна земя, тук в България. 

 

 

Ето ме! Тук съм! Прибрах се у дома, в моята мила родина България, за да работя и да творя за благото на род и родина. Не ми се иска да продължавам да творя и да създавам сама, както през далечната 2008 година, защото вярвам, че има много родолюбиви българи из цялата страна и в чужбина, които искат да вложат своя потенциал за благото на род и родина.

Ето защо  призовавам всеки от вас, който чувства, че в нас е Силата да сътворяваме БЪДЕЩЕТО НА НАШИТЕ ДЕЦА и иска да обединим сили в едно Светло сътрудничество, да се свърже с мен, за да бъде включен в Светлинния отбор от сътрудници на Фондация “Природозащитник”. В името е кодирана целта на Фондациятазащита на приРОДАта, която ни заобикаля и в която живеем и защита и съхранение на рода български.

В момента разработваме уебсайт с описание на проектите, като приемаме дарения и нови идеи и предложения за развиване на Фонда за защита на ПриРОДата.

За повече информация пишете на: info@ani-pondeva.com

Благодаря ви!

С любов и уважение: 

 

One thought on “Пазарджик отново възкръсна от пепелта!

  1. Диана Георгиева написа:

    Възхищение и респект изпитвам към това, което си направила, Ани! И противно на госпожата, която ти е казала, че една птичка пролет не прави, бих отвърнала: “И сам войнът е войн!” Какво щастие, че си се завърнала в България и ни даряваш от своите опит и дадените свише знания за повдигането на душите ни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *