Кендама и още нещо..

Първото и най-важно нещо е да обичате спорта си. Никога не се занимавайте с него, заради друг. Трябва да си е вашият спорт.
Днес ще ви представа един човек, който е открил неговия спорт. Още един интерактивен, интересен спорт, допринасящ за един позитивен Пловдив.
Искам да ви запозная със Серафим Захариев и неговата бих казал „древна иновация“, защото играчката за която ще говорим е именно това. Представям ви Кендама.

Серафим Захариев

Георги Зарев:Как се запозна с тази нова играчка ?
Серафим Захариев: За първи път видях Кендама в ръцете на мой приятел.След кратко встъпление, за това каква е целта на заниманието, той ми я подаде и не след дълго топчето попадна в една от купичките.
Бях дълбоко заинтригуван от дизайна на дървената играчка и сръчността която се изисква за да направиш и привидно най-лесните трикове.Няколко седмици по-късно се сдобих и със своя собствена кендама.
Г.З.: Разкажи ни повече за кендама ?
С. З.: Играчката, приличаща на обикновено дървено топче, вързано с 40-сантиметрова връв към необичайна чашка, напомняща дръжка, всъщност се появява в Европа през ХVI век. Изкушените от заниманието, изискващо необикновена прецизност и търпение, с часове се опитват да надянат върху основата топчето с малка дупка в средата.
Играта наречена кендама всъщност се отнася за японска игра на умения. Направена е от дърво и се състои от две части; (KEN)-дръжка и (DAMA)-топка свързани с връвчица.Има три купички с различни размери и острие на което може да се наниже топката.
Кендама е като комбинация на различни игри от различни култури. В даден период от време на всеки континент е имало игра с топка и купичка с различни наименования и специфични форми.
Заниманието, преди векове трениращо търпението, ловкостта, точността и реакцията на самураите, стига пика на своята популярност по времето на Лудвиг XV, когато френската аристокрация се забавлява не с обикновени дървени играчки, а със специални, направени по поръчка не от какво да е, а от слонова кост.
Смята се, че кендама попада в Япония от Китай в ерата Едо – в началото на ХVII век. Странното е, че именно тогава, по времето на управлението на династията Токугава, страната на изгряващото слънце се намира под така наречената желязна завеса – не общува и не търгува с никоя друга държава, освен с Китай. Тъй че и играчката, смятана за традиционна японска, всъщност отново е внос от милиардната държава. За първи път кендамата се появява в Нагасаки – единственото по онова време пристанище. Играта бързо се разпространява в цялата страна, а през 1920 г. дори се патентова.
Постепенно се разработват определени изисквания за тегло, размери и дизайн, които да са стандартни за често организираните състезания. Специално създадената през 1970 г. Японска асоциация за кендама пък стриктно следи за сертифицирането на участниците в различните турнири. А министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологиите в Страната на изгряващото слънце спомага за затвърждаването на играта в детските градини, училищата и вузовете, заради “благоприятното й въздействие върху развитието на личността”.
Г.З.: От колко време практикуваш ?
С.З.:Практикувам кендама от 6 месеца и осъзнавам, че това е занимание което няма да бъде забравено бързо. Вече никога не чакам някого или нещо, където и да съм, времето се превръща в интересна игра на самоусъвършенстване.
Г.З.: Всички добре знаем твоето увлечение по интерактивните спортове. Как точно смяташ, че кендамата ще помогне за самоусъвършенстване?
С.З.: Ще ви дам пример с интересният факт, че се организират турнири по кендама за кандидатстващите на най-различни длъжности в малки фирми и големи корпорации. И на някои места не можеш да получиш мястото на отговорен мениджър например, ако преди това не си доказал качествата си в състезание с дървено топче и чукче. Титлата на победителя в превод звучи горе-долу така: “Най-последователният, търпелив и настойчив кандидат за мястото.”
Но, както и всяка друга развиваща игра, кендамата създава изключително важни навици. Сред тях е и умението за концентрация, тренирането на ловкостта на пръстите и ръцете, и допринасянето за способността да се балансира, както и управляването на моториката, която на свой ред е отговорна за речта. Изграждането на такива качества като търпение и целеустременост при заниманията с кендама съвсем естествено “ражда” простичкото мото, в което всъщност се заключава цялата философия на играта: “Не бързай. Не се обезкуражавай. И никога не се отказвай.”
Манията по триковете с кендама не само предизвиква тийнейджърите да забравят за компютрите и да излязат навън. Запалените по оригиналната игра с топче и дръжка създават клубове, обменят опит, обединяват се в кендама движения, явяват се на състезания и фестивали.
Експертите твърдят, че с кендама се правят до 30 хиляди трикове и комбинации,което е основа за креативност.

Г.З.: Има ли вече други хора, освен теб, които да практикуват ?
С.З.: Играчката привлича най-напред децата. Трудно ми е да определя долната граница, защото колкото по-рано се даде една такава играчка свързана с уменията, на едно дете ,толкова по-голям е шанса то да стане много добро.Разбира се заради потенциалната опасност от задушаване и факта че има връвчица и острие кендамата не се препоръчва за деца под 6 години. Смята се, че всеки японец поне веднъж е държал в ръцете си кендама – неразделна част от многообразната култура, философията и начина на живот.
Тийнейджърите все повече се запалват по тъй наречените skill toys (скил тойс) – игри, развиващи търпение и постоянство. уменията на младежите разбиват митовете за виртуалното поколение, което не се интересува от нищо друго, освен от интернет. Способностите, които развиват тези игри, са възможни само след безброй упорити тренировки.
За някои кендамата е хоби. Други пък я приемат като самостоятелен спорт и неуморно тренират за състезанията, по време на които демонстрират различни трикове, достигайки определен дан (майсторско ниво). Трети пък залагат на свободния стил (freestyle) и предпочитат да покажат умението си в авторските комбинации. Така или иначе, факт е, че вече над 400 години кендамата предизвиква интереса и на децата, и на възрастните.
Ние в България създадохме всичко нужно за да се развива кендама играта и общността. Събрали сме богата колекция от видео уроци за по-бързо прогресиране в yоutube страницата ни.Имаме форум в който играчи, които дори не се познават, предизвикват един друг с различни видео трикове и споделят своя прогрес. Всеки може да закупи сертифицирани кендами от Кендама България, което пък означава че с тези кендами може да се участва във всяко едно състезание или събитие организирано в Европа.

Изкушените от заниманията с кендама твърдим, че тя успокоява, тренира ловкостта, прецизността, бързината и координацията. А най-интересното и привлекателното в играта е, че е безкраен източник на импровизациите, изпитание за търпението и плодородна почва за измисляне на собствени трикове.

Г.З. Да очакваме ли нещо ново и различно, което ще добавиш към този спорт?
С.З.: Кендама намери трайно място сред любимите ми хобита, и точно съчетанието им е интересния експеримент. Всяко занимание свързано с основните принципи на баланса има своите добавки и начини за развитие. Например Йога. Изпълнението на традиционните йога пози, става огромно предизвикателство когато се качите на слаклайн. Сега си представете кендама трикове в различните стилове в слаклайнинга, да успееш да направиш спайк докато подскачаш на лентата в стила триклайн, в средата на 50 метрова лента или на хайлайн на 100метра във въздуха… Това са предизвикателства на баланса, които ще опитам да усъвършенствам.
Оптимистичния ми поглед в бъдещето е насочен към организирането на спортни работилници из цялата страна, където хората ще се запознават с редица алтернативни занимания произхождащи от баланса.Ще получават практически съвети и ще могат да се усъвършенстват в дадена област чрез помощта на общността,било тя на живо или виртуална. Съществуват редица интерактивни спортни занимания които просто чакат да бъдат открити и бързо да се превърнат в хоби и начин на живот за много хора. Усещам че съществува една прекалено дебела граница между екстремното и нормално постижимото в спортовете.Целта ни е да покажем на всеки с капка спортен дух, че има приятни, забавни и полезни начини на движение, без кой знае каква екипировка и физическа подготовка. Нужно е малко желание,търпение и упоритост за да поставиш основите на физически активна и балансирана личност.Проблема не е в липсата на време а в липсата на занимание,което ти доставя удоволствие и чрез него ще извличаш всички положителни аспекти от спорта.
Георги:Представете си ситуация в която чакате автобуса.На спирката има поне още 5 човека които чакат.А сега си представете че всички те имат Кендама. Една на пръв поглед проста дървена играчка , би дала повод за разговор и тема за запознанство.Няма ли да искате да поседите на тази спирка при тези 6 човека балансиращи и обсъждащи нещо било то и ‘специфично … Спорта и движението са универсален език който трябва да намира приложението си по-често сред българите и особено сред младежите.
А вие избрахте ли вашето хоби?

Георги Зарев,
в. „България Сега“