Най-нови статии
Самородното огледало или свободата да бъдеш себе си
мар.
Днешната статия е изписана на един дъх и темата не е случайна. Написах я, за да дам светлина върху важни въпроси свързани с физическото и духовно здраве на човека.
Практиката ме е научила, че в човешката душа има особени родови механизми (ДНК кодировки) и процеси, които имат своята специфична характеристика. Когато човек изучи добре тяхната природа, може да създаде свой облагороден поведенчески модел, отговарящ на неговите ценности и потребности и носещ радост и лекота в живота му и в живота на ближните. Тази степен на посветеност наричам Духовен Майстор-лечител на себе си.
Самородното огледало засяга дълбоко темата за чувството за правилна самооценка, как се поражда то и как да бъде здравословно подхранвано. Човек трудно може да си представи колко е важно правилната самооценка да бъде изградена още от ранна детска възраст от двамата родители.
Малоценно усещане може да се появява в ранна детска връзка, когато детето не получава нужното внимание и съпричастност и емоциите, които изразяват родителите към него са или неутрални или горчиви с привкус на критика. Амбициозните родители нанасят неусетно множество травми върху своето дете и в по-късна възраст това дава сериозни последствия върху духовното и физическото му здраве.
Изключителни са случаите, когато има наличие на предпочитание към едното дете, защото е по-малко или по-често боледува и т.н.
Децата и юношите до 16-годишна възраст “се хранят” емоционално от своите родители и “вкуса” на живота, който имат, е в синхрон с емоционалния заряд, който внасят родителите в тях.
Естествен процес е, че детето започва първо да търси причината за липса на вниманиие и съпричастност в себе си и започва постепенно да си внушава, че нещо му има и че е дефектно…От там се поражда желанието да привлече вниманието на родителите и непременно да получи тяхното одобрение. С времето се развива Синдрома за одобрението, като компенсация за дефицита на внимание.
Когато детето, което има крехко и уязвимо душевно тяло, усеща липсата на съпричастност като един вид неодобрение, лека-полека това усещане предизвиква в детето чувство, че е нужно да направи нещо, за да бъде харесано. Започва да прави най-различни неща да бъде забелязано и харесвано, като например да угажда на майка си и баща си, да изпълнява желанията им, да им подарява подаръци, да е склонно да прави неща, които не му харесват.
Тук ще дам един пример с една моя клиентка Ваня, която ми разказа потресаваща история за нейната майка. Ваня била на 10 години, когато майка й си имала любовник. Ваня била принуждавана с вербално насилие и критики от майката да лъже пред баща си и да прикрива майка си десетки, а може би стотици пъти. Ваня в момента е на 52 години и преживя тежка депресия, защото през целия си съзнателен живот е имала навика да прави това, което другите искат от нея, за да не бъде отхвърлена. Майката й внушава, че ако Ваня не изпълни желанията й, детето ще бъде отхвърлено и ще живее без майка. Това е една ужасно тъжна история, но е показателна за Душевния механизъм вграден от родител в невинната душа на дете – да бъдем послушни, защото така сме харесвани и няма да бъдем отхвърлени или изоставени.
Ще дам още един виден пример от моята практика.
Албена израства с по-малката си сестра. Разликата им е 4 години. Когато малката сестричка е на 2 годинки, при нещастен случай ръчичката й е сериозно наранена и остава белег за цял живот. От този момент нататък вниманието на родителите се концентрира върху по-малката сестра и те всячески я подкрепят и обгрижват.
Възможно е това свръх внимание да е било породено от чувството за вина у родителите. Докато Албена израства самостоятелно и на нея й е казано и показано твърдо и категорично, че тя може да се справя сама и няма нужда от вниманието на родителите си. Тогава Албена получава травмата за отхвърленост и влиза в ролята неволно на “момчето, което само трябва да се справя в живота” и за да не бъде гледана на криво или критикувана, започва да показва, че може да е самостоятелна без да има нужда от тяхната помощ и подкрепа.
Дори когато й е много трудно, тя премълчава и крие това, за да не стане неудобна и за да не я критикуват. Тогава родителите на Албена остават доволни, че тя ги улеснява и не ги натоварва със своите грижи, но в същото време през годините Албена се е пренатоварвала неосъзнато с прекалено много отговорности наведнъж и комплекса за малоценност се задълбочава.
Третият пример, който ще дам, е съвсем от скоро. Една дама Невена, се свърза с мен. Тя е на 53 години и ми разказа покъртителна история. Тя също има по-малка сестра. Сестричката й се ражда дребна и често е боледувала като малка. Вниманието на родителите е било насочено изключително към по-малката и слаба сестра.
Бащата на Невена е мечтал да има син и започва да я възпитава като момче. Невена винаги е била с къса коса и облечена като момче и не е имала право да се оплаква и да казва, че й е трудно или тежко и че не може да се справя. В момента Невена преживява тежка емоционална криза вследствие на детските травми и наранената женска същност в нея още от малко момиченце.
Бащата никога не й е позволил тя да бъде момиченце с дълга коса и безгрижно да си играе, както й се е искало. Карала е мотор, ходила е с него за риба и т.н. В момента двете сестри са олицетворение на две ужасни крайности. Невена е развила нейната свръхсамостоятелност и развита способност да поема множество отговорности на гърба си (мъжката роля), от което влиза в тежка емоционална криза.
Сестра й е напълно безпомощна и неспособна да взима елементарни решения самостоятелно, защото родителите са й послужили като един своеобразен бастун или патерица в нейния живот и от прекалената им загриженост тя не е могла да се развие като самостоятелен и отговорен човек. Тя също преживя дълбока криза и то от много дълго време, дори с развиване на алкохолна зависимост.
Липсата на правилна самооценка е един много съществен механизъм в душата на човека,
който може да си работи до края на живота му без да бъде осъзнат. Такива хора са склонни да правят големи саможертви и да угаждат на околните за щяло и нещяло, да се съгласяват, когато душата им не желае това, да обгрижват с внимание и физически, с финансови помощи и какво ли още не партньора до себе си и децата си, колеги, шефове и т.н.
На около 55-60 години тези хора се чувстват преуморени, депресирани и затормозени от живота, който водят, и рядко тяхната всеотдайност е оценена по достойнство, защото грижата за ближния е изразена през детската травма и нараненото его.
Какво представлява здравословното внимание?
Способността на родителя във всеки един момент да усеща какво се случва в душата на детето и да е готов да откликне своевременно на неговите потребности, но същевременно да го учи на самостоятелност и увереност в собствените сили.
Това важи за здравословната връзка между всеки две души на тази планета. Нарича се СЪПРИЧАСТНОСТ.
Аз самата съм минала по същия път и съм търсила като дете одобрението може би по-скоро на баща ми, но поради някакви независещи тогава от мен причини не съм получавала нужното одобрение и по-късно аз разпилявах себе си, жизнената си сила и време, за да правя различни неща да се харесвам на околните, да им подарявам щедри подаръци, да им угаждам, само и само да им се харесам.
Слава Богу в моя живот се появи един уникален мъж – Александър, който ме научи да ценя себе си.
Той ми показа със своите жестове на внимание, че наистина ме цени и че е готов да направи най-доброто за мен, защото притежавам стойностни качества и той го подчертаваше с думите си и с делата си.
Бяха необходими месеци, за да се изтрие програмата на старото мислене и тя да бъде заменена с нова програма на истинска самооценка. Това ме преобрази и аз започнах да правя наистина красиви жестове на човека до мене днес, не за да му се харесам, а защото наистина го ценя, защото вярвам, че той заслужава най-доброто.
Тази нова програм на правилна самооценка, която се внедри в моето съзнание и започнах да използвам, промени изцяло светогледа ми. Благодарна съм на Александър и за всички уроци, които живота щедро ми е дал. Всички уроци са били уроци за любовта към себе си и към ближния – Христовата любов.
Днес аз правя винаги най-доброто за хората, които уважавам и ценя, защото съм познала тяхната истинска стойност от съществуването им в моя живот. Затова съм по-старателна и влагам време и усилия, за да изразя моето уважение към един човек, да изразя това, че аз го ценя. Правя го не защото страдам от чувство за малоценност, а защото това е жест на дълбоко уважение.
И така, скъпи читателю, днес темата е точно за правилната самооценка, но и за жестове на уважение към ближния, които ще го накарат да вижда и знае, че е значим в живота ни и че го приветстваме за добродетелите, които притежава.
Да превърнем нашия комплекс за малоценност в дълбоко осъзнаване именно на онзи механизъм, който работи дълбоко вътре в нас, който волно или неволно е бил създаден още в детската ни възраст, така че вие може да се вгледате навътре в себе си, да си припомните онези моменти, в които може би е страдала душата ви поради липса на внимание на мама или татко или и двамата и да приемете, че тогава към онзи момент те са направили най-доброто от себе си, на което са били способни.
Прошката освобождава душата от страданието и ни помага да продължим напред.
Накрая, като заключение бих искала да споделя за моето откритие на базата на моята менторска практика за наличието на Самородното огледало, което представлява всичко, което сме чули, усетили, видяли и възприели с всичките си сетива от нашите мама и татко до 16-годишна възраст.
Всичко, което родителите казват, правят, всеки жест и мимика децата жадно попиват и по този начин родителите се отразяват не само веществено, но и мисловно, ментално и духовно в нас.
Давам за пример един мой клиент, който е хомосексуалист и си имаше приятел по време на терапията, която проведохме преди години. Той сподели с мен неща от своето детство, които никога с никой не бе споделял. Имаше изключително болезнено детство, защото майката е била много властна и се е държала студено с него, обиждала го е, отхвърляла го е и се е подиграла с неговатата мъжка същност многократно. От там той получава тежка непоносимост към близостта на жените въобще. Присъствието на жена го караше да се чувства неспокоен, несигурен и да се стреми да го избягва.
Когато е бил на 17 години за пръв път изпитва привличане от друго момче, защото естетвения механизъм за сексуална близост е бил задействан. Той избира, разбира се, да бъде с момче, защото така се чувства в безопасност.
Студеното и властно поведение на майката не само е нанесло трайни емоционални вреди, но е и главната причина за сексуалната ориентация на сина. Майката е първопричината за вградения деструктивен модел, Павел да ненавижда жените и да не е в състояние да си представи дори да бъде интимна близост с жена.
През 2019 година с мен се свърза Елица. Уговорихме се да дойде с една от дъщерите си при мен в Розенхайм за интензивна терапия за 2 дни. Елица имаше 3 дъщери, на 12, 16 и 23 години. Тя бе имала много тежък живот с техния баща и неин бивш съпруг, който е употребявал често вербално и физическо насилие върху нея пред дъщерите им.
В последствие най-голямата дъщеря започва да се облича като момче, да носи къса прическа и да отрича своята женска същност от страх, че може да я сполети същото. Започва да ненавижда не само баща си, а и цялото мъжко съсловие. Така на 17 години тя допуска в интимна близост за пръв път момиче до себе си.
Заключенията тук са, че дълбоките емоционални травми от родителите водят до трайно нараняване на женската или мъжката същност на младия човек и той изпитва ненавист към срещуположния пол и непоносима душевна болка, които го вкарват в модела на хомосексуализма.
Вече сами можете да си направите заключения, драги читателю, каква огромна отговорност носим като родители и че всяка наша дума и действие се отразяват като в едно Самородно огледало в нашите деца.
Да обичаме децата не означава да им даваме материални блага и да им угаждаме,
да ги затрупваме с играчки и да им пускаме любимото филмче, когато пожелаят,
а да отделяме от времето си, за да насочим цялото си внимание към тях,
да се вгледаме дълбоко в очите им, за да усетим къде грешим и как можем да се поправим и да изградим една чиста сърдечна връзка с нашето дете, изградена върху съпричастност, ангажираност с време, образователни практико-приложни игри и спортни занимания, планинарство, плуване, езда и т.н. Всичко онова, което ще бъде истински градивно и полезно за вашето дете и ще кара очите му да блестят от радост.
Да научите децата ви да ценят малките неща,
не означава да бъдете строги, алчни или груби с тях, а да им дадете личен пример.
Покажете им, че вие цените малките неща и те ще го приемат с радост.
Превърнете се в пример, какъвто може би вие не сте имали в живота си,
но само със съзнателния избор да бъдете светъл пример в очите на детето си, можете да му помогнете да израстне като пълноценен и здрав духовно и физически човек. Така ще помогнете и на себе си, като постигнете един Велик подвиг на вашата душа, да пречупите с Воля деструктивните модели от миналото.
Ако сте имали властна майка, а вие сте нейн син, то това със сигурност ви е накарало да изпитате някакъв вид непоносимост към женското съсловие, като автоматично подсъзнанието слага всички жени под един знаменател.
Същото се случва, ако сте дъщеря, която е имала груб, невъздържан и безотговорен баща, то със сигурност изпитвате неприязън към мъжкото съсловие под една или друга форма.
За щастие има Духовни похвати, които могат да пренаредят дълбоките пластове в душата на човека и всичко да си дойде на мястото и човек да заживее своя автентичен живот отвъд травмите нанесени от неговите родители.
“Вярвай и ще бъдеш спасен” казва Исус Христос на очакващия спасение и изцеление.. Тук е мястото да добавя, че колкото по-силна е вярата на човека и колкото по-често се обръща към Духовния свят за помощ и подкрепа, толкова по-пълноценно е неговото изцеляване и благоденствие в живота.
Споделям с вас едно изцеляващо душата и тялото песнопение:
Една дама ми писа преди време, че вярва, че ще я изцеля енергийно от нейните физически неразположения и депресия. Аз и казах, че изцелението идва от Света Богородица, аз съм само проводник за Нейната сила. Тогава жената ми каза, че не е вярваща, душата й се противеше сама да се моли за изцеляване. Тогава и казах, че щом не вярва, аз не мога да й помогна и че е влезнала в голямо заблуждение. Казах и да си помисли и когато почувства, че е готова, да ми се обади. След 2 дни ми се обади, че иска да опита и беше проумяла думите ми.
Вярата сбъдва чудесата! Запомнете това!
Трябва да знаете, че един от най-добрите мозъчни хирурзи в България е бил вярващ човек и преди всяка операция се е молил на ангелите да работят чрез ръцете му.
Докторите разчитат на своята титла, лекарите са вярващи и са проводници на лечебната сила, а лечителите нямат нужда от титли, те са призвани да помагат и изцеляват.
Тук ще споделя една прекрасна молитва дадена от Д-р Джоузеф Мърфи, която помага на всеки вярващ.
Сега ще ви попитам:
Живеете ли вашия автентичен живот?
Проумявате ли, че вие сте едно Самородно огледало на вашите родители?
Изключение правят деца, които не са живяли с родителите си или са имали силната воля да пречупват родителските поведенчески модели още на младини.
Но в повечето хора деструктивните родителски модели работят.
В днешно време съществува един за жалост основен наследствен модел в семейството.
Властна майка и пасивен вечно работещ-зает баща дават отражение в един син, който привлича жена, приличаща на майка му и постепенно той става работохолик, като никога не успява да се довери на жена и да се наслади истински на пълноценен съпружески живот, защото се страхува от способността на жената да контролира всичко и да бъде манипулативна в желанията си, а това го кара да изпитва дълбоко в себе си ненавист към жените изобщо. Това означава, че независимо дали жената до него е кротка, нежна, съобразителна, той няма да е в състояние да я оцени.
Същите родители дават отражение в своята дъщеря, като тя попива модела на майката и привлича мъж с качества подобно на баща й и с времето тя е склонна да моделира мъжа до нея да няма думата и да си гледа работата.
Това са сформирани след войните през 20-ти век Огледални модели, които се повтарят от поколение на поколение, докато не се появат деца, които със силна воля за промяна не разчупят деструктивните програми. Тук е добре да знаете, че родителите следват деструктивните модели неосъзнато и самите те също носят травми от детството със своите родители. Може да изследвате този въпрос и да се убедите сами.
Пожелавам ви Вие да бъдете тези Деца със силна воля за автентичен живот
и да преоткриете себе си отвъд Самородното огледало на вашите родители и предци, като разкъсате оковите на миналото и живеете в настоящето тук и сега. Това става, когато човек заобича себе си и започне да разбира същността на процесите протичащи в душата му.
В шест Светлинни курса за любовта на Академия за душата,
Вие можете да изучите основните дялове на Свещеното лечебно изкуство и да се превърнете в Духовен Майстор-лечител на себе си и на ближния.
Ще се радвам да оставите Вашия коментар и да споделите статията с ваши близки и приятели!
П.С. Имената споменати в статията са измислени и не съвпадат с имената на действителните лица.
С любов и уважение:
