Вълната – древна и мощна лечителка през всички сезони

Нашата красива и уникална планета ражда и създава изобилие от материи и блага, благодарение на които хората съществуват като вид заедно с многото други земни обитатели. Съвременният човек обаче се отдалечава все повече от естествените цикли на живота и забравя предимствата на естествените материали, с които предците ни живееха дори допреди половин век. В епохата на глобални промени и предизвикателства, алергии и замърсяване отново е време да се обърнем към корените си и да потърсим там помощ и решение за проблемите си.
Защото новото често е добре забравено старо!
Овцевъдството в България

Отглеждането на овце по българските земи съществува от незапомнени времена. Овцете са били безценен източник за млечна суровина и вълна, от която са правени текстилни изделия с висока издържливост и биорезонансни качества.

Способността на вълната да лекува е неоспорима. Винаги, когато имам настинка, схващане, гърлобол, увивам болното място с вълнен шал и много бързо се възстановявам. За болки в кръста използвам вълнен колан, както нашите деди с вълнените пояси, които са били отлична защита срещу настинка, бъбречни проблеми или схващане на кръста. В студеното време, носенето на вълнени дрехи е отлична предпазна мярка срещу простуда. Препоръчвам да не се използват изкуствени тъкани, особено, които носят в името си „поли“, полиакрил например. Те не позволяват на енергийно-честотното поле на човека да прониква свободно в пространството и това често води до кожни и други неразположения, както и до енергиен дисбаланс.

 

В какво се крие магическата сила на ВЪЛНАТА?

 

От моите дядовци, които са отглеждали овце, знам, че Овчата кожа е използвана като магическо, лечебно одеало, в което са увивали болните деца и възрастни и така са се лекували от настинки, грип, треска, ставни болки и какво ли още не. От чиста вълна са правени навуща за мъжете, краката са били увивани, за да са на топло и да са здрави. както и долната част на облеклото, елека и каука.

Също така са тъкани от чиста необагрена вълна така наречените Яморлуци. Ямурлук това е тежко мъжко наметало от много плътно тъкано вълнено платно, което също е имало лечебни качества и е предпазвало българина от студ и мраз в най-люти зими.

Когато човешкото тяло е обвито в Овча кожа, то тя има способността да отразява енергийно честотното поле – аурата, като огледало към физическото тяло и да предизиква мощен процес на самолечение. По такъв начин лечебната сила на аурата, която се излъчва в пространството се поглъща от физическото тяло и това води до успокоение и регенериране на жизнената сила в засегнатото място. Ако този лечебен процес се съчетае с билколечение с подходящ чай, мехлем, разстриване на тялото, за да се раздвижи кръвта, а от там и енергията в организма, то след един дълбок сън, оздравителният процес е на лице.

 

Защо Родопското одеяло е мощен и древен лечител?

 

Нашите деди много добре са знаели, че докато се отглеждат овце по нашите земи, народа ни ще е богат и на хранителен и на текстилен ресурс. А какво му е нужно на един народ, за да оцелее? Нужни са били на първо място мощни духовни устои и вяра в бог, покрив над главата, хранителен и текстилен ресурс, както и установени традиции за качество в тези занаяти.

Само до преди 150 години по българските земи са отглеждани стотици хиляди овце и текстилният отрасъл е бил толкова добре развит, че шивачеството по българските земи е било на почит и нашите занаятчии са осигурявали не само текстила, но и облеклото на турската войска.

Родопското одеяло е светъл символ с трибагрените си цветове за всяко българско домакинство. Това е неоценено богатство в днешно време, защото едно вълнено одеало от 100 % вълна с най-добро качество, каквито са Родопските одеала, струва над 120 евро в днешно време на запад и по мое проучване, ги ползват в ежедневието си само богати и посветени хора с неслучаен произход. Масово хората използват одеала от полиакрил и други изкуствени тъкани, които нямат оздравителен и лечебен ефект върху организма, а напротив, често предизвикват алергични реакции и които бързо се износват и не са биоразложими, а за околната среда това е от решаваюо значение. Човешката култура в това отношение е залязваща, не прогресираща. Ето защо с любов и ентусиазъм се заех да напиша тази статия и да отворя очите на повече българи, с какво скрито богатство разполагаме в домовете си, без да подозираме или често забравили за свойствата на вълната.

Преди да прочетеш до края тази великолепна статия за вълната, ще ти споделя едно откритие, което е част от помрачаването на българската цивилизация по време на ДемонКрацията през последните 30 години.
Моите дядовци се занимаваха с овцевъдство, като и двамата имаха по няколко занаята, единят беше и изкусен шивач на мъжки вълнени панталони. По времето на Тодор Живков, този труд беше подобаващо оценен и добре възнаграден.

В Копривщица преди 1990 г. са отглеждани над 5000 овце и се е добивало огромно количество мляко и вълна годишно. Тук е мястото да отбележа завидната сръчност и творчески гении на българската. Жените по онова време плетяха вълнени чорапи, пуловери, елеци, шапки, ръкавици и т.н. и всякакви вълнени изделия имаше в изобилие с пъстри шарки и майсторски плетки.
Бабите ми бяха шивачки и изкусни плетачки, а пра бабите ми са били тъкачки. Те ми казваха, че вълната е богатство и е лечебна. Когато завъртаха хурките и предяха вълнените кадели, на мен ми се струвше истинско вълшебство, а по чакръците и багренето на вълната много се увличах. Ех, какви времена бяха тогава… Децата днес са жадни да пият от извора на богатството и мъдростта на нашия народ. Дай боже да дойдат по-добри времена и да се възроди тази мъдрост в действие!
Житейски опит

 

Вече тринадесета година живея в Германия и преди години работих за една възрастна, знатна германка, известен моден дизайнер, живяла 40 гоодини в Милано. Тя беше експерт по текстила. Тя ми припомни да ценя вълната и кашмира, като най-високо качествени сред текстила. Това провокира в мен едно пробуждане и започнах да сменям гардероба си през 2013 г. и да го попълвам само с дрехи от естествени тъкани. И познайте! Най – скъпите бяха вълнените и тези от кашмир. Един пуловер имаше цена от 100 евро нагоре, шапка или шал от 50 евро нагоре, а вълнени чорапи от 25 евро и т.н.
Когато един ден показах на фрау Розвита снимки на млади момичета и момчета в български носии, тя възкликна: „Народ с такава култура не може да изчезне или да бъде заличен“. Тя беше възхитена и въодушевена от разнообразието и пъстротата на шевиците и красотата на нашите национални носии. Оцени на най-високо ниво ръкоделието и от този момент отношението и към българската култура се промени.

Започнах едва тогава да осъзнавам в какъв рай сме живели преди 1990 година, рай на изобилие от ценни блага за човека – истинска стойностна храна, прекрасна текстилна промишленост, вълна в изоболие, здраве в изобилие, образование – качествено, култура – процъвтяваща, само идеологията беше изкривена и бездуховна. Но от Народното стопанство, така както бе развито тогава има много какво да приложим на практика и за в бъдеще, разбира се в съчетание с нова Духовна култура. За съжаление днешните самодейни фолклорни групи са силно ощетени, заюото все повече производители стилизират и омаловажават автентичността на българската носия, с което се губи нейната истинска стойност пред света.

Лечебни свойства на вълната

 

  • Още древните ни предци са лекували главоболие, зъбобол, плексит, схващане на мускул, като са увивали шал около мястото.
  • Лекували са тежко болни от пневмония и други болести, като са ги увивали в овча кожа.
  • Вълната има магическата сила да пречиства и да зарежда болното място с позитивна жизнена енергия.
  • При навяхване се връзва конец или вълнена лента на китките или глезените.
  • Вълната абсорбира влагата и позволява на тялото да диша, а когато в стаята има китеник или вълнен килим, той е естествен абссорбатор на влагата.
  • Вълнените дрехи и аксесоари и одеала са особено подходящи за хора с артрит, мускулно – ставни заболявания, артроза, ревматизъм,, подагра, ортопедични заболявания, асма, бронхит и алергии.Червения вълнен конец е най-разпространеното средство за отблъскване на всякакви прояви на злото – лоши мисли и погледи, митични същества, болести и т.н. Той най-бързо възстановява нормалната циркулация на кръвта.

 

Вълната – „Кралицата“ на текстилните влакна

 

В продължение на хилядолетия човечество обгръща, защитава и украсява телата си в тъкани, създадени от растения и животни. Безспорната „Кралица“ на текстилните влакна, разбира се, е вълната. Тази първенствуваща роля тя заема благодарение на своите незаменими физико-механични и санитарно-хигиенни качества.
Освен че има абсолютно естествен произход, вълната е прекрасен изолатор и ни предпазва от температурни крайности като студ и прекомерна горещина, защитава от вятър и дъжд.
Вълната е възобновяем ресурс. Но тя се и рециклира.
Вълната е биоразградима. Тя е част от естествения цикъл на въглеродния обмен.
Вълната е дълговечна.
Вълната е естествено устойчива на огън и го отблъсква.
Но тя е устойчива и на влага, и мухъл.
Вълната не задържа петна и бактерии.
Вълната подобрява качеството на въздуха в помещенията и отнема излишната влага в тях.
Вълнените дрехи не задържат телесни миризми и не е необходимо да се перат често.
Тези изключителни полезни свойства на вълната се дължат на особения строеж на вълнените влакна.
Най-горният слой, който ги обгръща, се нарича „люспест„, под него се намира „корковият„, който образува скелета им, а третият е в средата и се казва „сърцевинен“ (фиг. 3). Качеството на вълнените влакна се определя от съотношението на тези три слоя, а то зависи от породата на овцете и условията на отглеждането им.
Снимка: Материалознание. С. 1984 г.
Първите два слоя се намират във всички видове влакна, а сърцевинният – само в грубите вълни. В зависимост от строежа си вълнените влакна се подразделят на четири основни типа: пухести, преходни, осилести и мъртви (фиг. 4).
Снимка: Материалознание. С. 1984 г.

 

Технологичните свойства на овчата вълна пък определят нейните четири основни типа: тънка, полутънка, полугруба и груба вълна.
Тънката вълна се състои само от пухести влакна. Има равномерна дължина и млечно бял цвят.
Полутънката вълна се състои от пухести и преходни влакна. Тя има по-голяма къдравина от тънката. Това е най-голямата група вълни.
Полугрубата вълна има и от трите вида вълнени влакна – пухести, преходни и осилести.
Грубата вълна включва в състава си всички видове влакна – пухести, преходни, осилести и мъртви.

Вълнен килим

Независимо какъв е видът на вълната, тя е здрава и се отличава с голяма еластичност. При натоварвания до 50% (от здравината до скъсването) предизвиканата деформация е напълно обратима. С това се обяснява продължителният срок на износване на вълненото влакно. Голямата еластичност на вълната се дължи на начупената и спираловидна структура на молекулите й.
Еластичността на вълнените влакна се определя от нейното свойство къдравина. Къдравината (фиг. 5) е причина вълнените платове и изделия да се възстановяват след силен опън (без да бъдат скъсани). Тя е и в основата на нейните топлоизолиращи свойства. Гладките и плоските къдравини са типични за грубите и полугрубите вълни, а нормалната – за меките и фините мериносови вълни.
Къдравина на вълната: 1) гладка, 2) разтеглена, 3) плоска, 4) нормална, 5) висока, 6) свита, 7) бримковидна
Снимка: Материалознание. С. 1984 г.

 

Във връзка с еластичността е и качеството на вълнените влакна и изделия да се поддават на фиксиране, т. е. при опъване под влиянието на топла вода или пара бързо заемат придадената им нова форма, която запазват и след изсушаването.
Вълната притежава и едно уникално свойство, което е характерно само за нея – заплъстяемост (затепваемост). То се дължи на люспестата обвивка на вълненото влакно, която при механични и химични въздействия, реагира и се получава по-голяма гладкост и здравина на тъкания текстил или направо готово изделие, при което се пропускат операциите предене, тъкане или плетене и се създава т. нар. плъст (филц, фелт, кече, войлок, вилт).
Заплъстяемостта на вълната зависи от формата и броя на люспите в повърхностния слой, а също от дебелината и къдравината на вълнените влакна. Много тънката и силно накъдрена вълна се заплъстява по-добре от слабо накъдрената.
В някои случаи, когато вълната е предназначена за прежда за плетива, това свойство на вълната е нежелано и затова влакната се обработват по химичен път (най-често с хлор), за да се премахне повърхностния люспест слой. Така кератинът се разрушава и влакната стават „голи“.
Вълната е изключително хигроскопична. Тя може да поеме 30-40% вода, без това да се усеща на пипане. Праната вълна има по-голямо влагопоглъщане отколкото непраната. При стандартни климатични условия влагата във вълната е около 17%.
И още нещо, което не е маловажно за съвременните природозащитници, вегетарианци и вегани. Добиването на вълната не е акт на агресия срещу животните. Напротив, остригването на вълната запазва живота им и дори го облекчава в горещите месеци. То е необходим акт от природния цикъл, а хората се сдобиват с безценната суровина.

Спомнете си това и се отнесете с уважение и към самата материя и към онези, които са допринесли тя да достигне до вас!
Независимо дали носим вълна като плетена, тъкана или плъстена дреха или аксесоар, дали застиламе дома си и го украсяваме с вълнени тъкани, дали използваме фина или груба вълна, ползите за човека от тази вълшебна материя са неизброими!
Светлана Костова –
LAnAArt
Художник и преподавател на свободна практика в областта на художествения текстил,
Майстор по изработка на художествени тъкани – член на Българската Занаятчийска камара
Използвана литература: Рашенова, Диана Ангелова. Материалознание. Учебник за I курс на СПТУ по облекло. София : ДИ Техника, 1984 г.
Линк за цитиране: Костова, Светлана. Качества на вълната – „кралицата“ на влакната. https://svetlanaarts.blogspot.com/2020/01/blog-post.html, <21.02.2020>

Още едно преимущество има вълната – вълнените влакна са биоразградими и се състоят от естествен протеин, наречен кератин – подобно на протеина, открит в човешката коса. Това означава, че когато се изхвърля, вълната може да се разпадне в почвата за броени години. Това съвсем не е без значение днес, в условията на все по-голямото замърсяване на околната среда. Освен това е естествен проводник на енергийно-информационния поток, който идва от Космоса и едновремено с това излъчва по естествен начин енергийното поле на тялото към околния свят. Това означава, че тя прави енергийно – информационния обмен с околния свят пълноценен, а това от своя страна ни дава повече здраве, жизненост и чувствителност.

Вълната е богатство, което ние българите сме имали в изобилие още от древността, а в днешно време не ценим достатъчно. В същото време богатото общество на запад не само я цени, то я боготвори и за това изделията от вълна държат най-високи цени. Парадоксът е, че в България няма пазар, нито в чужбина има пазар за български производители. От държава с една от най-мощните текстилни индустрии в Европа, днес носим все по-рядко дрехи българско производство.

Още веднъж ще изброя основните ценни качества на „Кралицата“ на текстилните влакна:

  • изолира от топлина и студ,
  • тя е водоотблъскваща,
  • огнеустойчива,
  • еластична,
  • износва се много дълго,
  • антистатична материя е,
  • шумоизолираща,
  • антиалергенна,
  • разгражда се напълно в природата,
  • има лечебни свойства.

Ако статията ти е харесала, сподели я с приятели.

Ще се радвам да отговоря на твоите въпроси или да споделиш твоето мнение по темата в раздел „ВАШИЯТ КОМЕНТАР“!

С любов и уважение:
Вижте още:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.