Чемширът – естествен защитник на българския род

Защо чимширът е бил семейна ценност от незпомнени времена и как той въздейства на жизненото пространство и на семейството и рода?

 

Чемширът вирее по българските земи от незапомнени времена. Има различни разновидности на това растение, но обичайният български чемшир, който растеше във всеки български двор или градина, както и в общинските паркове и градини, не случайно има специално предназначене в църковните и народните обреди и обичаи.

След пандемията налегнала чемшира в цялата страна през 2015 година, резултатът днес е, че семейните и общински градини осиротяха. Това е голяма и тежка загуба за нашия народ и за жалост дори много стари представители на вечно зеленото разстение – столетници бяха унищожени безмилостно от натрапника – вредител.

“Гъсениците на американската бяла пеперуда изсмукват соковете от листенцата на чемшира и те от зелени се превръщат в бледи и прозрачни. Постепенно растението остава сухо и загива за седмица. Процесът започва от един храст и преминава към следващите”, твърди Стоянка Елинска, цитирана от “Труд”.”

Прочети още на: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2016/04/08/amerikanska-peperuda-mori-bylgarskiia-chemshir.298700

“Чемширът зад къщата на прадядо ми е на около 150 години. Посаден е до стара къщурка още по турско. После до нея е построена новата къщичка, а старата е съборена. Та сега отзад седи чемширът, най-старото нещо от рода ни. Връстник на прабаба ми, която умря на 105 г. Тя е свидетел на Освобождението от турско робство. Била на 7 години, като бягали турците (в Троянско имало много турски села), на места имало плячкосване, клане. Скрили детето, тоест прабаба ми, под едно дървено корито за пране на двора до плевнята. И й казали да лежи там, да не мърда, докато се разбере, че турците са се изнесли от селото.

Та чемширът, висок над човешки ръст, е разклонен като дърво. Проправям си път през обраслата пътека към къщата и стигам до него отзад. По-точно каквото е останало от него. Онзи гаден молец, довеян у нас от някой край на света, го е опустошил напълно. Глобализацията не е само в културата и търговията. Има и експорт-импорт на зарази, инсекти… И чемширът сега е като хербарий, сухи клончета, няма едно листенце зелено. Само допреди две години беше зелен. И малкият чемшир отпред, и на другата къща в двора, също са изядени.”

Източник: https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=175626

Българският чемшир има някои особени качества, за които съвременният човек дори и не подозира. Вечнозеленото разстение има специфична, много дълбока и здрава коренова система. Ситните листенца, гъсто разположени върху стъблото, имат мощна, силово-честотна вълна, която се разпръсква в пространството и неутрализира вредни енергийни въздействия.

Чемширът в градината е мощен пазител на рода и на семейството. От стари времена се знае, че къща без чимшир не бива да има, но за жалост това познание е забравено и малцина са тези, които помнят.

Този храст има не само мощна защитна сила, но и носи късмет и берекет на дома и на стопаните. Едно време се е засаждал от стопанката в градината, като се е наричал да пусне здрави и дълбоки корени в земята. Наричан е и родът така да има здрав и дълбок корен и да бъде защитен от зли сили.

При благослов и освещаване на вода, на дом, на училище и т.н. е задължителна китката за поръсване с чемшир, здравец и цвете или босилек. При Богослуженията чимширът присъства, заради силата, която притежава това магическо растение.

Ето защо в миналото той се поднасяше задължително на гроба, за да се отдаде чест и почит на починиля и на рода му.

Когато го имате в двора или в градината, то предпазва както рода, така и имота и имането от зли очи и зли сили и носи благоденствие за цялото семейство.

Напълно възможно е този безмилостен вредител да е пуснат умишлено, както прочетох преди време в една статия. Очевидец става свидетел, как на края на едно китно българско градче двама мъже с качулки свалят от бял микробус два чувала пълни с бели пеперуди и ги пускат над града.

Това доказва, че нашите недоброжелатели са добре осведомени и подготвени и готови на всичко, за да ни сломят не само, като държава, но и като народ.

Бита, обичаите и народопсихологията са били изучавани десетилетия наред, за да се види къде са силните и слабите ни страни. През последните 30 години бяха нанесени съдбовни удари по корена на българския народ.

Една от природните ни естествени защити бе унищожена умишлено, за да бъдем уязвими и податливи на злонамерени въздействиея и беди и устоите на българския род бяха безмилостно подкопани по всевъзножен начин.

 

Време е да си възстановим силата, като си припомним какво е защитавло, крепяло и подхранвало българските корени.

Чимширът несъмнено е част от този безценен Арсенал. Той е едно магично вечнозелено растение, което е било и е мощен защитник във всяка домашна градина и обществен парк и учреждение, на българските Родови корени и Родова сила.

 

Ето още полезна информация за вечнозеленото магично растение.

“Този така симпатичен градински храст – чимширът, е токсично растение. Но това не пречи той да е най-предпочитания гостенин във всяка по-поддържана градина, а още древните римляни създавали изкуство с оформянето на гъстите листенца. През 19 век окончателно се утвърдил като най-предпочитаното класическо растение за оформяне на ексцентрични фигури и причудливи форми и комбинации. Без съмнение чимширът е прекрасен избор за озеленяване, но много малко от нас знаят, че той далеч не е само това.

Чимширът е разпространен главно в югозападната част на Европа, в Западна Азия и в Северна Африка. В България се среща в цялата страна под формата на малко дръвче или гъсто разклонен храст. Латинското му наименование е Buxus sempervirens (вечнозелен чимшир), като в превод от гръцки buxus означава „плътен”- име, идващо тъкмо от гъстотата на листата, които много плътно покриват клоните.

Любопитен факт около това „скулптурно” растение е изключителното му дълголетие – възрастта му може да достигне до 700-800 години. В страни като Англия и Франция то е същинска традиция – почти навсякъде може да се видят различни фигури: топки, пирамиди, гъби, лебеди и др., създадени от перфектно подрязан чимшир. Ако искате и вие да украсите двора си, единственото важно условие, което трябва да помните е, че от май до август короните на растенията трябва да се подстригват на всеки 6 седмици. Иначе чимширът е доста непретенциозен и също толкова красив, за да му се „доверите”.

Чимширът е едно не малко полезно растение:

Състав и събиране

Алкалоиди- над 30 различни вида
Флавоноиди, етерични масла и смолисти вещества, съдържащи се основно в листата и младите клони
Витамин С, провитамин А

Събирането – използват се листата, като ги берете по време на цъфтежа. Сушенето им става при температура до 40 градуса, след което ги съхранявате в достатъчно проветриви помещения.

Ползи от билката чимшир

Най-широкото му приложение е за пречистване на кръвта и при нервни разстройства. При бавно заздравяващи рани също може да се опитате от него. Още преди много време етеричното му масло се е употребявало като билка при епилепсия, както и при зъбобол.

Доказано може да му се доверите още при:

отслабен имунитет
високо кръвно – има капиляроукрепващо действие и предпазва съдовете от увреждане
болки в мускулите
ревматизъм
артрит
подагра
жлъчна и бъбречна недостатъчност – спомага отделянето на урина
хемороиди
диабет
косопад и себорея

Това растение може да израсте като високо до 10 м дърво, но може и да си остане сравнително дребен храст – в зависимост от сорта. Съществуват около 30 вида чимшир, разделящи се основно на дребнолистни и едролистни и на нискостеблени и високостеблени. Високите форми служат основно за направата на живи плетове и различни фигури, а сортовете джуджета се използват предимно за очертаване на пътеки. Най-разпространеният дребен чимшир е B. Sempervirens Suffruticosa.”

Източник: https://www.hera.bg

 

Моля, разпространете тази статия, за да могат повече хора да бъдат осведомени!

БлагоДаря!

Бъдете здрави, мъдри и смели!

 

С любов и уважение: Ани Пондева IYI