Как да черпим сила от родовата памет?

Българинът през всички епохи е имал здрави и устойчиви корени, докато не започна през последните 30 години, да губи паметта си за тях.

Като една родолюбива българка, потомка на стар Копривщенски род, носителка на старата автентичност на българския възрожденски дух, искам да ви припомня на всички вас, за Люлката на българския автентичен фолклор град Копривщица и порядките, които са царяли в него векове наред. Той е бил град с особен статут, със собствено вътрешно устройство, което е било позволено от султана със специално издаден ферман.

Едно време не е имало телевизия, Хай-лайф новини и жълта преса. Българите са знаели историята за своя род и не само. В Копривщенската общност, са се знаели кои родове са с благочестиви, трудолюбиви, знатни хора. Нашите предци са предавали родовата история в разкази и предания от поколение на поколение и това е било много важно за бита на българина.

Да познаваш не само историята на собствения си род, но и на другите родове от общността, е било жизнено важно за щастливата женитба и успешното продължаване на рода, както и за работните взаимоотношения – на кого да възложиш дадена работа или за кого да работиш.

Каква булка ще влезе в къщата, от какъв род, с каква история или какъв зет ще се грижи за дъщерята и внуците, с каква жилка и с какви родови белези, това е било важно да се знае като неизменна част от живота на българите по онова време.

Просветната дейност е стояла на първо място за Копривщени, а именно в изучаването на езика, историята и географията на родината. Всеки виден и знатен жител на историческия град е бил хаджия, посетил поне веднъж Божии гроб и това не е никак случайно.

Това съзнание на българина днес е променено до ниво на бяло петно – амнезия. Хората не само, че не се интересуват от миналото на предците си, но и често нямат представа за родовите белези на обкръжаващата среда.

От най-високо ценени в миналото – Честността и Трудолюбието като изконни добродетели на българина

Едно време в Копривщица е имало здраво установени порядки между жителите на града. Не е случайно, че върху герба на града стои корона – символ на знатните болярски и царски родове.

По исторически данни, част от болярските родове след падането на Второто българско царство, са се преселили в Копривщица.

Любен Каравелов е описал в произведението си „Българи от старо време“, колко високо е била ценена Моминската чест в Копривщица.

„В България, дето няма гърци и турци, момичетата и младите невести почти всякога ходят за вода, после захождането на слънцето; стоят там дълго време, весело разговарят с другарките си и с посестримите си и разгледват юнаците, които дохождат, да си огледват невести.

На българския ергенин всеки честен баща е готов да довери дъщеря си и никога няма да му дойде в главата, че този ергенин ще злоупотреби даденото му доверие. С една дума, в българския народ няма Дон Жуани и затова момичетата и жените до късна вечер могат да ходят по улиците, така също безопасно, както би тия ходили и в своята собствена къща.

Тежко и горко томува, който би посмеял да ги оскърби с каквато и да е недобра или нечестна дума. Ако се случи такова нещо, то момичето или жената трябва само да повикат проходящите на помощ и тия страшно щат да накажат безобразника; понякогаж честните българи и съвсем го махват от света.“

По време на освобождението от османско робство, населението на града е наброявало повече от 10 000 човека. Развити са били овцевъдсвото, текстилната промишленост, земевладелството и търговията.

Днес жителите на града наброяват около 2500, а през изминалие 30 години икономически градът постепенно стигна до най-тежкото си положение.

Прекрасните борови гори са жестоко засегнати от изсичане, което се поддържа с правителствена протекция. Но колелото на съдбата се върти, скъпи читателю и нека още в този живот с божията помощ, всеки да си получи заслуженото, според делата.

В днешно време да свършиш нещо ти е нужен договор с десетки клаузи, адвокати, финансови съветници т.н. По онова време само едно ръкостискане е завършвало желязната уговорка за свършването на някаква работа или услуга и това ръкостискане, този силов белег, на почтеност и честност с тежест на клетва, е бил следен от цялата общност. Ако някой се е осмелил да се отхвърли от думата си, това е било равносилно на клетвоотстъпничество и моментално е бил изключван от общността без право на връщане, а на синовете му не се е гледало с добро око, докато не докажат добродетелите си.

Българската пословица „Крушата не пада по-далеч от дървото“ е имала тежест в ежедневието на българина и хората са знаели как да се пазят от нечестивци. Не случайно казвам, че Хитър Петър е синоним на будния, честен и трудолюбив българин, който не остава длъжен никому. Филмът и образът му са художествена измислица, но много умело и точно показва качествата на будния и честен българин, ако щеш, напомнящ за британския Робин Худ. Филмът е сниман в Копривщица.

Нечестивците в миналото бързо са били забелязвани и изолирани от общността и това е съхранило нашата автентичност. Прословутата порядъчност на българина от Копривщица и висока образованост, е била неговата най-сигурна защита. Това е било така, защото всеки злосторник и нечестивец се е откроявал в общността като раково образование и порядъчните хора са били като антитела с поведението си, като са го изолирали веднага, без никой да иска да работи или да има нещо общо общо с него. Това от своя страна е водело до доброволното му изселване от общността.

Още една силна черта на българите е била, че порядъчните хора са имали Задруги помежду си на базата на които са създавани дружества на занаятчиите, земеделците и животновъдите. Те са се познавали помежду си и работейки порядъчно са постигали високи икономически резултати без злоупотреби. Общността се е развивала динамично и прогресивно, всички ЗаЕдно – задружно.

Днес, все по-трудно се постига това между хората, защото прага на доверието е паднал значително и всички съществуващи в миналото дружества са целенасочено унищожени.

Фокусът днес е изместен в коренно различна и бих казала фалшива посока.

Порядките са коренно променени и поамериканчени.

От Познание за собствената родова история и родовата история на общността към подхранван изкуствено интерес към хора и събития с много далечни съдби от нашето ежедневие, работа и житейски задачи за решаване. Неусетно пренасяне на съзнанието на българина от сфера на дейност, в която той самият е активен и от него зависят събитията в сфера на дейност, в която нищо не зависи от него – светски хай лайф новини, филми и деградивни предавания тип симулации на чужди истории и чужд живот.

Какво ни носи това на нас българите?

Носи ни неусетно затриване на родовата памет и амнезия – бяло петно, което може да ни струва всичко – цялата борба до тук, за да ни има истински и автентични.

Все още има надежда това петно да бъде преобразувано в реални спомени и жива история, които могат да ни вдъхнат сила и кураж.

Припомни си кой си, от къде идваш и на каво си способен!

В гена на Рода ти е записано, нужно е да го прочетеш. От извора ще научиш Истината за себе си.

31 % от генетичния код представлява Родовата памет – Дарби, характерни качества, нрав, порядки и ако той не се задейства пълноценно се губи почти 1/3 от Златния потенциал, който притежаваш по рождение.

В 25 % от генетичния код са заложени кармичните задачи – в какво семейство да се родиш, братя и сестри, партньори, деца, професия – какво е твоето предназначение, като част от общността.

Останалите 46% е суперактивен генетичен код, който е бързо-адаптивен и променящ се според твоята заобикаляща среда и е свързан с ИЗБОРА – твоята свободна ВОЛЯ.

Тук ще добавя една много важна тема,

касаеща нашето Духовно ПРЕРАЖДАНЕ.

Силата на автентичната фолклорна българска памет

Музиката е универсално средтво за въздействвие на енергийно ниво, използвано от дълбока древност. Българските народни танци също имат уникалната способност да разбиват матрицата на съзнанието и да лекуват, при това е доказано научно! Моята ПриРода е свързана с българската народна музика и фолклор. Благодарение на моите деди, двама от които са прочути гайдари за времето си – дядо Недельо и дядо Кунчо Разложкови – баща и син, а другият самоук изкусен свирец на кавал – прадядо Георги Балев – Гецата и споменът за тях, аз не съм забравила, коя съм, от къде идвам и какво знам и мога. Аз съм тяхното наследство! Ние всички сме наследство на дедите ни! Само ЕДНО ни е необходимо – САМООСЪЗНАВАНЕ и оставане в ПроБудно състояние, за да пренапишем нашата българска история!

Паметника на Връх Шипка

Върха на Паметника на Връх Шипка

От къде е запален този огън в мен ще попитате Вие. Той гори в кръвта ми, откакто съм се родила на тази Земя. Прапрадядо ми Петко Разложков е един от двамата тайни куриери на Кървавото писмо, написано при избухването на Априлското възстание от Тодор Каблешков в Копривщица. Аз съм неговото родово наследство и родова памет – това е ОГЪНЯТ, който гори в мен!

Време е да се пробудим и да променим начина си на мислене и гледната си точка и да се вгледаме дълбоко в нас самите и да научим, от къде най-първо ние българите черпим Лъвската си сила.

Отговорът е един – от родовата памет – КОРЕНИТЕ!

Давам пример с моята родова памет.

Кунчо Разложов

Любовта към автентичния български фолклор съм наследила от моите прадядовци. Дядото на моята майка – прадядо Кунчо Разложков е бил прочут майстор гайдар, овчар, начетен човек с богата душевност. Огласял е със сладкодумните си приказки и песни и свирните на гайдата всеки празник, сватба, кръщене и войнишко изпращане в Копривщица и в околността. Неговият баща Недельо също е бил прочут майстор гайдар – високо уважаван учител в гайдарското изкуство, а чичо му – Петко Разложков е бил един от двамата тайни куриери, пренесли Кървавото писмо в деня на избухването на Априлското възстание от Копривщица до Панагюрище. Той е загинал млад, без семейство и деца.

Георги и Ненка Балеви

Прадядо Георги Балев – Гецо Яката – дядото на моя баща е бил самоук майстор на кавала, юнкер, участвал е в три войни и е бил богат земевладелец в Мирково.

През 1965 година на първия Национален фолклорен събор в Копривщица, прадядо Кунчо е бил поканен да го открие с гайдата и старите хора до ден днешен го помнят…На същия Национален събор прадядо Георги е спечелил първа награда за самостоятелно изпълнение на кавала.

Ето защо българската народна музика, танци и фолклор са в кръвта ми и с любов, умиление и почит се обръщам винаги към моите корени и семейна история. Когато дойдох в Германия, години наред изпитвах много силна носталгия към родината и създадох група за български нардни танци в Розенхайм. В последствие тя се превърна в българо-немска група и през последните 7 години организирах множество културни събития за българската общност в Бавария и Тирол.

От моите баби съм наследила Дарбата да лекувам и познанието за старата българса вяра.

Добре е да си спомниш за твоите корени, от къде идват, с каква сила са се захранвали, какви дарби са имали прадедите ти. Това познание за корените по бащина и майчина линия е много важно, за да откриеш и опознаеш Златото, което си наследил – това са заложените Дарби , които се предават от поколение на поколение и които се развиват в хода на еволюцията на човшкия род.

Повече по темата можете да чуете в интервюто в Нощен Хоризонт.

Музиката е средство за въздействие върху човешкото съзнание още от древни времена

Интервю в Дарик Радио

Завършвам с една малка колекция от подбрана музика, която има зареждащ, пречистващ и облагородяващ ефект върху душата и тялото.

Специално внимание съм отделила на Родопската музика, тъй като рода на баба ми по майчина линия идва от с. Стойките в Родопите. Македонската златна жилка я имам от рода на дядо ми по майчина линия, а в същото време съм на половина шопкиня. Ето защо ще намерите една пъстра палитра от автентична, обичана от всички родолюбиви българи, музика.

Приятно слушане!

Малка мома

Кавал свири

Сворнато хоро

Гъдулка

Кавал от Странджа

Дилмано, Дилберо

Бела съм, бела, юначе

Девойко, мари…

Румен Родопски

Черешке…

ЛАле ли си…

Ширто

Ситно шопско

Ансамбъл Средец

Тръгнала е…

Ой, море кавале

Шарена гайда

Гъдулка

Избрани мелодии

Два Шопски дуета

Стига ми се, момнеле

Мале ле

Дуйни ми, дуйни

Горице ситна…

Мистерията…

Садила мома

Шопски напеви

Ръченица