Феноменалната Стойна Димитрова, останала в историята като Преподобна Стойна, е последната българска светица, все още неканонизирана от официалните църковни власти. Родена е на 9 септември 1883 г. в село Хазнатар, Серско, тогава в Османската империя, днес в Гърция. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка, в резултат на което ослепява. След това се появяват ясновидските и лечителските ѝ способности. Докато навърши 16 години, тя прекарва в пълно уединение в отделна стая. Когато навършва тази възраст, ѝ се явява насън св. Георги, който ѝ казва да копае в двора, където ще намери негова икона и кандило. Вуйчо ѝ разкопава посоченото място и ги открива. С помощта на съседите, тъй като семейството на Стойна е бедно, на същото място в двора построяват малък параклис. В него тя живее до 1913 г.
След Междусъюзническата война цялото ѝ семейство се преселва в България. На път за Петрич, минавайки през с. Долна Сушица (сега Златолист), Стойна решава да остане да живее в храма „Св. Георги“ в селото. Там тя прекарва остатъка от живота си до 22 февруари 1933 г. в пост и молитва.
Преподобна Стойна е погребана в двора на черквата „Св. Георги“ в село Златолист, където е оформен малък мемориал. Тя е сочена като предшественичка на по-известната ясновидка Ванга, която казва за Преподобна: „Таа е светица. Она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е десет пате по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо – ни месо е туряла в уста, ни ракия, само водичка и трошка лебец. Она сите работи със свети Георги ги е онаждала. Целио свет ке научи за таа жена, тва от мен да го знаете“.
Писателката Неда Антонова ѝ посвети книгата си „Съвършената Преподобна Стойна, неканоничната светица“.
Обърнахме се към г-жа Антонова с въпроса по какво си прилича и с какво се различава явлението Преподобна Стойна от други подобни световни феномени.
Паралелът е необходим, защото само чрез сравнението може да се стигне до истината. Това, че Стойна е съпоставима с най-големите, признати от историята световни феномени, само по себе си говори за нейния духовен ръст. Ще се спра на Нострадамус, света Тереза Авилска, Волф Месинг и Едгар Кейси, като последните двама са съвременници на Стойна. Има много прилики между тях и една-единствена разлика. Тази разлика е такава, че ние, българите, трябва много да се гордеем. Но за нея – по-после.
Нострадамус, живял през 16-то столетие, е знаел датата на смъртта си. Вечерта преди да почине, казал на прислужника си: „Утре аз ще умра“. Стойна също е знаела датата на смъртта си още когато е била 6-годишна. Когато остава една седмица до този 22 декември 1933 година, тя казва на свещеника в църквата в Златолист: „Аз във вторник ще се разболея, в сряда и четвъртък ще боледувам и в петък ще умра“.
Друга прилика между Нострадамус и нея е, че и двамата са предсказали съдбата на своя държавен владетел. Съдбата на Анри IV е предсказана от Нострадамус и се е сбъднала по същия начин, по който е предсказал. Когато става атентатът в църквата „Св. Неделя” и всички жалят и се боят за живота на нашия млад цар, Стойна казва: „Не се страшете за неговиот живот, царот ке оцелее, защото този, комуто е дадено да бъде отровен, той няма да бъде убит“.
Третата прилика е заръките им в никакъв случай гробовете им да не бъдат отваряни, защото хората, които ги отворят, ще умрат, освен това ще се случат и други злини. Но и двата гроба са били отворени. Тези, които са разринали гроба на Стойна – единият полудява още там, а другият три дни по-късно е намерен убит.
Съществена близост има между св. Тереза Авилска и нашата Стойна. И двете са живели като монахини, и двете са владеели левитацията. Самата св. Тереза в присъствието на 200 католически свещеници е показала какво представлява това състояние. Същата способност е владеела и Стойна. Отива при нея едно момче да я кани да лекува болен и я сварва издигната на метър от пода, унесена в молитва, устните ѝ се движат, но не се чува глас. Момчето е готово веднага да се върне, понеже се е изплашило от това, което вижда, обаче краката му залепнали за плочника и не успяло да излезе от църквата. А Стойна слязла и му казала: „Не говори на никого за това, което видя, докато съм жива, защото хората не вярват в тези неща и се боят от тях“.
Волф Месинг е бил много близък по небесната си натура, ако мога да кажа така, до Стойна с това, че и тя, и той са владеели едно състояние, наречено „астрална проекция”. Това означава, че в предварително оповестен ден и час душата на човека напуска тялото и се рее в някакви далнини, които никой не знае къде са. Стойна е знаела и после го разказва. При Месинг са правени замервания. Тялото съществува с възможно най-ниска телесна температура, сърцето му бие с два удара в минута и така тялото няма никаква чувствителност, то може да бъде прободено, наранено, няма никакви усещания. В деня и часа, който е бил заявен, душата се връща в тялото. За Стойна се казва „стана и започна да си върши къщната работа”.
Особена близост има с Едгар Кейси. Първата е, че и двамата са били практикуващи християни, и двамата не са били приети от църквата. Съставила съм един много дълъг списък от прилики, но ще спомена само част от него за общите им фрази. Кейси казва: „Човешкото тяло е облак от фотони”. Преподобна: „Около всеки човек има по един шарен облак с различни бои и те се менят в зависимост от това дали той е ядосан, уплашен или му се ще да пее”. Кейси: „Животът не свършва със смъртта”. Стойна: „Смъртта нищо не прекъсва, тя само ни дава почивка от земния живот, както и сънят”. Кейси: „При прераждане душата не се променя, само влиза в новото тяло като в нова къща”. Преподобна: „Смърт като смърт, случва се на всички и им се случва по много пъти”. Кейси: „Търпение и прошка към ближния”. Стойна: „Прошката е Боговото в човека”.
Единственото, което прави Стойна различна и наистина феномен със световна значимост, е следното: Преподобна Стойна е притежавала почти божествената способност да се телепортира. За това се е говорело сред местните хора и заради това е наричана „македонското чудо”. Тя е можела да се премества от едно място на друго. Свидетели са освен нейните съселяни и двама души, чието мнение заслужава внимание. Едната е сестра София от Мелнишкия манастир, която е била на гости на Стойна. Двете се разхождат и ненадейно Стойна изчезва. Младата монахиня се притеснява и изведнъж я вижда на покрива на църквата, цялата в сияние. И двата случая са през 1933 г. Вторият случай е на Максим Браницки, епископът, който на път от Македония за Ловеч минава оттам и иска да я види. Когато я пита вярно ли е това, което се говори, тя просто се вдига пред лицето му и отлита до съседното дърво и там остава в сияние. Той е бил дълбоко смутен, разбира се, вярващ човек, че безкрайни са възможностите на Господа, и въпреки това е бил смутен. Тогава сваля от гърдите си сребърния владишки кръст и ѝ го подарява. Тя през целия си останал живот не го сваля и е помолила да я погребат с него.
Любимата ми нейна сентенция е „Прошката е Боговото в човека”, защото, прощавайки, ние поне мъничко се изравняваме с Бог. За нейната мисия на земята бих казала, че тя и другите като нея, които стават все повече, са изправени като мост през бъдещите времена, за да може човечеството да не се бои от бъдещето, а да го приеме с вяра, или както тя казва: „Вяра, вяра, вяра”.
Източник: jivotadnes.bg